В бара имаше не повече от десетина души, но това беше достатъчно мястото да изглежда оживено, без да е претъпкано. Разговорите се водеха на любопитна смесица от мелодичен шотландски и по-твърд звучен келтски. Щом влязох, ме посрещнаха няколко чифта любопитни очи. Очевидно новината за намерения в запустялата къща на крофта труп вече бе плъзнала из селото и бях сигурен, че това не бе станало без намесата на Маги Касиди. Но след първоначалния оглед всички се върнаха към заниманията си. До прозореца седяха двама старци и играеха домино, а потракването на черните плочки контрастираше на звъна на чашите. Кинрос, брадатият капитан на ферибота, се подпираше на бара и разговаряше с огромен мъжага с увиснал корем. До тях стоеше грубовата жена около четирийсетте. Хрипливият й смях и дрезгав глас на пушач се открояваха сред общата глъч.
Всички маси бяха заети. От Фрейзър нямаше и следа и аз реших, че е отишъл да занесе вечерята на Дънкан. Спрях нерешително, усещайки обичайното смущение на озовалия се сред близки хора чужденец.
— Доктор Хънтър — извика някой.
Огледах се и видях Броуди. Седеше до камината с вдигната ръка, за да привлече вниманието ми. Старата овчарка спеше свита в краката му.
— Заповядайте при мен.
— Благодаря.
Зарадвах се на познатото лице, минах покрай играчите на домино и се приближих до масата му.
— Ще пиете ли нещо?
Пред него имаше чаша с чай. Бях гладен, но едно питие щеше да ми дойде добре.
— Едно уиски, благодаря.
Той отиде до бара, а аз се настаних на стола срещу неговия. Кинрос го видя, направи му място и го поздрави. Кимането беше по-скоро предпазливо и с уважение, отколкото приятелско. Елън не беше зад бара и Броуди се обслужи сам. Наля уиски в мярката, сипа го в чаша и записа поръчката на една дъска до плота.
— Заповядайте. Петнайсетгодишно малцово уиски от Айсли — осведоми ме той и остави чашата пред мен заедно с малка каничка вода.
Кимнах към чашата с чая.
— Вие не пиете ли?
— Вече не — отговори той и вдигна чашата си. — Slainte.
Добавих малко вода и отвърнах на английски:
— Наздраве.
— Е, намерихте ли още нещо, след като си тръгнах? — попита той и веднага се усмихна. — Извинявайте, знам, че нямам право да питам. Но старите навици умират трудно.
— Нямам с какво да се похваля.
Той кимна и смени темата:
— Устроихте ли се добре в караваната?
— Да, предполагам. Дънкан остана там.
Броуди се усмихна.
— Изтеглил е късата сламка. Нищо, тепърва ще му се налага да спи на още по-лоши места. Тази каравана ми вършеше много добра работа след пенсионирането. Но откакто се установих тук, почти не я използвам.
— Дънкан ми каза, че сте работили с баща му.
Усмивката на бившия инспектор стана по-широка.
— Да. Колко е малък светът, нали? Служихме заедно в армията. Беше отдавна, още бяхме млади и зелени. Последния път, когато се видяхме със Санди, момчето му беше ученик. — Той поклати глава. — Колко бързо лети времето! Днес преследваш бандити и мислиш за повишение, утре…
Елън се появи, той спря насред изречението и лицето му светна.
— Да ви приготвя ли нещо за вечеря, доктор Хънтър?
— Много мило от ваша страна, но нека да е Дейвид.
— Дейвид — поправи се тя и ми се усмихна. — Надявам се, че Андрю не ви притеснява. Знаете ги какви са бившите ченгета.
Броуди вдигна пръст и каза уж строго:
— Не говорете лошо за полицията, бивша и настояща.
— Готова съм да изкупя вината си с парче домашен ябълков пай.
Той потупа корема си и изрече със съжаление:
— Изкушаваш ме, но по-добре да се въздържа.
— Небето няма да се срути, ако се поглезиш веднъж.
— Знае ли човек?
Елън се засмя.
— Ще ти го припомня, когато следващия път напълниш джоба на Ана с бонбони.
Едрият мъж до Кинрос неочаквано повиши глас.
— Елън, още две от същото, моля!
— След минутка, Шон.
— Може ли да се обслужим сами? Устата ни пресъхна.
Това беше казано от жената. Личеше, че е пияна и по вида й можех да позная, че това състояние не е нещо ново за нея. Лицето й преди няколко години може и да е било привлекателно, но сега беше подпухнало и издаваше скрита горчивина.
— Последния път, когато си наля, забрави да го запишеш на плочата, Карън — каза остро Елън. В гласа й се прокрадваха стоманени нотки. — В момента разговарям с клиенти. Сигурно ще изтраеш още няколко минути.