Тя се обърна към нас и пропусна гневния поглед на жената.
— Извинявайте за това — погледна ме, все още беше ядосана, — но след две-три чашки някои хора забравят добрия тон. Сега да видим какво ще си харесате. Имам овнешка яхния, но мога да ви приготвя и сандвич.
— Овнешката яхния звучи добре. Но няма да ви се разсърдя, ако ги обслужите преди мен.
— Ще почакат. За тяхно добро е.
— Елън, недей… — започна тихо Броуди.
Тя въздъхна, после му хвърли уморена усмивка.
— Добре, знам.
Той остана загледан в нея, докато се връщаше на бара да обслужи тримата нетърпеливци, после се обърна към мен.
— Елън е малко кибритлия — каза със симпатия той. — Понякога се пали прекалено, но барът е единственото заведение в Руна, където сервират алкохол, така че всички се подчиняват на правилата й или си стоят вкъщи. Но готви чудесно. Аз често вечерям тук.
Дори и Фрейзър да не ми бе споменал при разговора ни на ферибота, че Броуди се е разделил с жена си и дъщеря си, пак щях да позная, че живее сам. Около него просто миришеше на отшелник.
— Сама ли движи нещата тук?
— Да. Не й е лесно да тича от бара до рецепцията и обратно, но успява.
— Къде е съпругът й?
Лицето му изведнъж се затвори.
— Няма такъв. Срещнала е бащата на Ана някъде из вътрешността, но не знам нищо повече. Тя не обича да говори за това.
Начинът, по който го каза, не остави съмнение, че и той няма намерение да навлиза в тази тема. После се изкашля и кимна към групата на бара.
— Искаш ли да те запозная с „цвета“ на Руна? Кинрос е истински грубиян, но това е защото и на него не му е лесно. Жена му почина преди две години и той остана сам с момчето си. Гръмогласният тип с биреното шкембе е Шон Гътри. Бил е рибар, но банката му отнела лодката. Сега се опитва да закърпи старата, но едва свързва двата края. Поработва на парче, понякога помага на Кинрос за ферибота. По принцип е безобиден, но когато прекали с пиенето, стой далеч от него.
Дрезгавият смях на жената прекъсна думите му.
— Това е Карън Тейт. Работи в общинския магазин, когато е трезва. Има шестнайсетгодишна дъщеря, Мери, която… ами не е, каквото трябва да бъде едно шестнайсетгодишно момиче. По това време Карън трябва да си е вкъщи при нея, но вместо това всяка вечер затваря бара.
Изразът на лицето му показваше ясно какво мисли по въпроса.
Външната врата се отвори и студеният въздух нахлу в помещението. Секунда по-късно един голдън ретрийвър влетя в бара, ноктите му задраскаха по дървения под.
— Оскар! Оскар!
След него влезе мъж около четирийсетте, поне по моя преценка. Беше хубавец, лицето му беше като изваяно, напомняше на късния Байрон. Черната коса бе започнала да се прошарва около ушите. Подходящото за времето навън черно палто беше фино и видимо скъпо. И то, и облеченият в него човек биха изглеждали по на място на първокласен ски курорт, отколкото тук, сред протритите от носене якета и мушами на островитяните.
При влизането му всички разговори притихнаха. Дори и старците спряха с играта на домино. Мъжът повика с пръст кучето и то забърза към него, като помахваше приятелски с опашка.
— Извинявай, Елън — каза той със спокойната увереност на човек, който знае, че ще бъде извинен. Изядените гласни издаваха южноафрикански акцент. — Стрелна се покрай мен, докато отварях вратата.
Елън сякаш не се впечатли нито от новопристигналия, нито от извинението му.
— Тогава го връзвай. Тук е хотел, не кучешка колиба.
— Права си. Няма да се повтори.
Той наведе очи, сякаш се разкайваше, но когато тя се обърна, видях, че се усмихва и намига на аудиторията. Те му отвърнаха със същото. Който и да беше този човек, явно беше популярен сред тях.
— Добър вечер на всички. Ух, какъв студ! — каза той и потръпна въпреки палтото.
Отвърнаха му с хор от „oidchche mhath“ и „наистина“. Останах с впечатлението, че ако беше казал, че вечерта е прекрасна, хората щяха да се съгласят със същата готовност. Но непознатият или не забеляза това, или го прие за нормално.
— Ще пийнете ли едно, господин Страчън? — попита стеснително Кинрос.
— Не, благодаря, Йън. Но с удоволствие ще почерпя. Обслужете се и го запишете на моя сметка. — Той дари жената до Кинрос с усмивка, която скри очите му между фини бръчици. — Здравей, Карън. Отдавна не съм те виждал. Как сте с Мери?