Така че пътуването бе наистина мъчително и нямах търпение да се прибера. От година и половина живеех в Лондон и работех в Катедрата по съдебна медицина към Юридическия университет. Бях сключил срочен договор, който ми даваше достъп до лабораторията, докато намеря нещо постоянно, но през последните седмици работех предимно навън и рядко се задържах в кабинета си. Бях обещал на приятелката ми Джени след приключването на случая да намеря начин да прекараме заедно известно време. Не беше за пръв път да обещавам такива неща, но този път бях твърдо решен да спазя обещанието си. Помислих си, че е тя, когато телефонът иззвъня. Сигурно искаше да се убеди, че съм поел към дома. Но изписаният на дисплея телефон беше непознат. Отговорих, а гласът отсреща ми се стори рязък и груб.
— Доктор Хънтър, извинете за безпокойството. Казвам се Греъм Уолъс, старши инспектор в централното управление на полицията в Инвърнес. Може ли да ви отнема няколко минутки?
Тонът беше на човек, свикнал да не се съобразява с никого. Имаше силен акцент, напомнящ повече за Глазгоу, отколкото за меките гласни на Инвърнес.
— Да, но само няколко. Бързам за аерогарата. Гоня полет.
— Знам. Току-що говорих с главен инспектор Алън Кемпбъл от полицията в Грампиан и той ми каза, че сте приключили тук. Радвам се, че успях да ви хвана на наша почва.
Кемпбъл беше главният инспектор, с когото работех по възстановяването на телата. Симпатичен човек и добър полицай, той просто живееше с работата си и аз оценявах това.
Хвърлих поглед към шофьора на таксито, за да видя дали подслушва, и казах:
— С какво мога да ви помогна?
— Искам една услуга от вас. — Той вадеше с мъка думите от устата си, сякаш струваха повече, отколкото можеше да плати за тях. — Чухте ли за железопътната катастрофа тази сутрин?
Бях чул нещо. Преди да напусна хотела, гледах новините и разбрах, че експресът, който обикаля из Западния бряг, е дерайлирал, след като се блъснал в оставен на линията микробус. От показаното по телевизията нещата изглеждаха зле, вагоните на влака бяха излезли от релсите и бяха обърнати. Никой още не се наемаше да гадае колко са убитите.
— Събрахме всички полицейски части, с които разполагаме, но в момента тук е пълна лудница — продължи Уолъс. — Има вероятност катастрофата да е умишлено предизвикана, затова третираме района като местопрестъпление. Търсим помощ от други участъци, но в момента просто се разкъсваме.
Можех да позная какво ще последва. Според казаното по новините някои от вагоните бяха изгорели, което превръщаше идентификацията на жертвите в първостепенна задача и едновременно с това — в кошмар за медиците. Но преди този кошмар да започне, телата трябваше да се съберат и възстановят, а от видяното можех да заключа, че тази гадна работа все още предстои.
— Не съм убеден, че ще мога да ви помогна в момента — отвърнах аз.
— Не ви се обаждам за катастрофата — каза нетърпеливо той. — При нас пристигна сигнал за смърт, причинена от пожар из Западните острови. По-точно на един малък остров на име Руна, някъде из Външните Хебриди.
Не го бях чувал, но това не беше учудващо. Всичко, което знаех за Външните Хебриди, беше, че са едни от най-далечните земи в Обединеното кралство, на километри от северозападния бряг на Шотландия.
— Подозрения за престъпление?
— Не изглежда така. Може да е самоубийство, но най-вероятно ще се окаже някой пияница или скитник, запалил си огън и заспал. Един човек извел кучето си на разходка, натъкнал се на трупа в някакъв изоставен крофт и ни се обади. Той е пенсиониран детектив, сега живее близо до онова място. Работил съм с него. Беше добър човек.
Зачудих се дали това „беше“ имаше някакво значение.
— Какво друго ви каза той?
Настъпи кратка пауза, преди да ми отговори:
— Каза само, че е силно обгорен. Но не бих искал да отклонявам хора от голямата катастрофа, освен ако не се наложи. Двама от местните ще тръгнат след малко от Сторноуей с ферибота. Бих искал да отидете с тях и да хвърлите един поглед. Да разберете дали е инцидент, или се налага да изпратя криминалисти. Трябва ми експертно мнение, преди да натисна паникбутона, а Алън Кемпбъл ме увери, че сте дяволски добър в работата си.
Опитът за ласкателство прозвуча нелепо предвид безцеремонния му тон. Освен това забелязах колебанието му, когато попитах за тялото, и се запитах дали не премълчава нещо. Но ако смяташе, че има нещо подозрително, щеше веднага да изпрати екип, въпреки катастрофата.