Седна на мястото на шофьора и прегледа телефона си. Бе изтрила собственоръчно снимките, но въпреки това искаше да се увери, че наистина ги няма. Нямаше ги.
— По дяволите! — изруга ядосано тя.
Хвърли с яд телефона в чантата си, извади диктофона и натисна копчето за запис.
— Беше пълна загуба на време — заговори, като го приближи до устните си. — И този път не успях да видя трупа. Следващия път ще се опитам да действам като командос.
Бръчките по челото й се изгладиха и тя се усмихна неохотно.
— Направо ми изкара акъла, признавам си. Не съм била толкова изплашена от първи клас насам. Боже, как само ми се нахвърли този полицай! Как му беше името? Мисля, че беше Дънкан. Симпатяга. Досадник, като всички ченгета, но този излезе разбран. И много сладък, като си помисля… Дали е женен?
И продължи да се усмихва, докато изключваше диктофона и палеше колата. Светлините на фаровете й разкъсаха мрака и тя потегли с вой сред дим от отровни газове. Щом излезе на пътя, ужасното тракане на двигателя замлъкна и след едно последно кашляне нощта отново притихна.
Малко след това една сянка се надигна от земята близо до мястото, където бе паркирана колата, и бавно потъна в мрака.
7
Денят тъкмо подгонваше нощта от небето, когато влязох в малката баня, за да се изкъпя и обръсна. От проливния дъжд нямаше и следа и аз се надявах да открия останките в добро състояние. Знаех, че лежат там от няколко седмици, и въпреки лошото време нямаше причина да мисля, че таванът няма да оцелее още няколко дни. Все пак щях да си отдъхна, когато ги преместеха на по-сигурно място.
Събуден от онзи странен сън през нощта, повече не можах да заспя. Докато отварях пощата, за да проверя дали файловете с изчезналите хора, които Уолъс обеща да ми изпрати, най-после са пристигнали, усетих, че все още съм уморен и отпаднал. Бяха там — всичко на всичко пет досиета. Сега нямах време да ги чета, прехвърлих ги на хард диска и слязох да закуся.
Барът се бе превърнал в чиста и уютна трапезария. Вече привършвах с храната, когато се появи Фрейзър. Очите му бяха зачервени, явно го гонеше махмурлук, защото миризмата на алкохол се усещаше и през масата. Снощи, след завръщането си от запустялата къща, той се появи в бара и се зае с решителен вид да навакса пропуснатото. Оставих го тук, когато тръгвах, и съдейки по вида му, явно бе работил до късно през нощта.
Той отпи предпазливо от чая и аз сподавих усмивката си, когато видях киселата му физиономия.
— В чантата си трябва да имам аспирин — притекох му се на помощ.
— Добре съм — изръмжа той и огледа скептично чинията с пържени яйца, бекон и наденички, която Елън постави пред него. После хвана ножа и вилицата и започна да яде с решителността на маратонец.
— С колко време разполагаме? — попитах. Нямах търпение да започна, като се имаше предвид колко къси са дните тук по това време на годината.
— Не много — отвърна той и набута с трепереща ръка една хапка от сочните яйца в устата си.
Елън тъкмо бе дошла да вземе празната чиния от закуската ми.
— Ако искате, можете да вземете моята кола. Няма да ми трябва днес.
— Чудесна идея — отвърна бързо сержантът с пълна уста. — Аз трябва да свърша малко работа из селото. Да поразпитам наоколо, да видя дали някой знае коя е мъртвата жена.
До този момент още не бях оповестявал публично, че трупът е на жена. Хвърлих поглед към Елън и разбрах, че думите му не отминаха незабелязано. Тя ме погледна многозначително, а Фрейзър продължи да нагъва яйцата си, без да отчете грешката си.
— Ако сте готов, елате с мен да ви дам ключовете.
Последвах я към рецепцията.
— Вижте, това, което каза сержант Фрейзър… — започнах смутено.
— Не се безпокойте. Няма да кажа на никого — усмихна се тя и влезе в кухнята. — Работата ме е научила да пазя тайни.
Кухнята беше разположена в стая, която очевидно беше пристроявана допълнително и доста по-късно от останалата част. Върху старата газова печка, почерняла от годините, имаше тежки алуминиеви тенджери и тигани, но високият чамов кухненски шкаф бе пълен с различни глинени съдове. До голямата дървена маса, на която имаше детска книжка за оцветяване и комплект пастели, съскаше малък преносим нагревател на газ. Елън бръкна в едно чекмедже, извади ключовете и ме изведе през врата, която водеше към малък заден двор. До стената имаше няколко големи бутилки с газ, заключени в голям кош от телена мрежа. На алеята зад тях беше паркиран стар фолксваген костенурка.