Маги Касиди стоеше на прага, но в същия момент тръгна към Гътри. Сърцето ми се сви от страх, като видях колко дребна изглежда пред този як като бик мъж. Но вместо да се ядоса, на лицето му се появи огромна усмивка.
— Маги! — гръмна гласът му из помещението. — Чух, че си дошла.
Той я взе в голямата си прегръдка и Маги заприлича на малко дете между огромните му ръце.
— Да. И реших да проверя как я караш. Хайде, пусни ме, дебелако! — каза тя, но нейното лице също сияеше от удоволствие.
Гътри веднага забрави за мен, а на мястото на заплашителния поглед и стиснатите му зъби се появи детински ентусиазъм. Маги заби пръст в шкембето му и поклати глава.
— Да не си на диета, Шон? Направо си се стопил.
Той избухна в смях.
— Гледам от теб, Маги. Ще пийнеш ли едно с мен?
— Вече мислех, че никога няма да попиташ.
Тя ми смигна и тръгна след него към бара. Усмихна се на старците и ги поздрави. Ръцете ми трепереха, когато вдигнах чашата с уиски към устните си. Адреналинът бавно започна да се оттича от главата ми. „Само това ми трябваше, за да е пълен денят“, си казах наум.
Барът постепенно започна да се пълни. Дойдоха Кинрос и синът му и се присъединиха към Маги и Гътри на бара. Смеховете и приятелските разговори се усилиха. Забелязах, че ужасните пъпки от акнето на Кевин Кинрос ставаха кървавочервени всеки път, когато Маги се обръщаше към него. Момчето не откъсваше поглед от нея, докато тя разговаряше с баща му, но веднага свеждаше очи, ако погледнеше към него.
„Брус Камерън не е единственият влюбен на острова“, помислих си аз.
Докато наблюдавах усмихнатите им лица и отчитах колко удобно се чувстваха в компанията си, усетих лека тъга. Аз не принадлежах на това място. Те бяха родени и израснали тук и вероятно щяха да умрат на острова. Връзката между тях беше по-силна от всяка друга. Дори и Маги Касиди, напуснала преди години, все още беше една от тях, за разлика от мен и „пришълците“ като Броуди и Страчън, които никога нямаше да влязат в тяхното затворено общество.
Но един от тях беше убиец. И може би в момента беше сред нас. Оглеждайки лицата им, си спомних какво беше казал Фрейзър за убиеца на младата жена. „Колко трудно би било да се открие престъпник на място колкото дланта на едната ми ръка? Все някой е видял или чул нещо.“ Но да знае нещо и да го каже бяха две различни неща.
Каквито и тайни да пазеше Руна, не мислех, че ще достигнем лесно до тях.
Реших, че е време да се прибера в стаята си. Вече бях готов да напусна бара, когато Маги улови погледа ми, извини се на компанията и дойде при мен. Видях, че Кевин Кинрос я наблюдава крадешком, но усети погледа ми и побърза да отклони очи.
Маги се настани до мен и каза с усмивка:
— Видях, че вече се опознавате с Гътри.
— Може и така да се каже.
— Той е безобиден. Просто сте го предизвикали.
Погледнах я с интерес.
— И как съм го направил?
— Първо, вие сте външен човек. — Тя започна да свива пръсти един след друг. — Второ, англичанин сте и седите в бара с лаптоп. „Ако искаш да си дърво в гората, не идвай със секира“, ако мога да се изразя така.
Засмях се. Думите й не се различаваха много от собствените ми размишления преди малко.
— А пък аз си мислех, че съм дошъл да си върша работата.
Тя се усмихна.
— Прав сте. Шон наистина става заядлив, като си пийне, но не мога да го виня за това. Той беше добър рибар, но изтегли кредит да си купи лодка и не можа да го погаси. Банката си поиска парите. Сега работи на парче и се опитва да поправи старата си лодка. — Тя въздъхна. — Просто искам да ви кажа да не го съдите толкова строго.
Можех да се защитя, като й обясня, че не аз започнах кавгата, но реших, че няма смисъл. Маги погледна часовника си.
— Трябва да тръгвам. Баба ще се чуди къде съм. Наминах да хвърля един поглед, но предпочитам да изчезна, преди да се появи сержант Фрейзър.
Беше явно, че очаква да я попитам защо, и аз наистина исках да разбера още щом чух размяната на реплики между тях на ферибота.
— Какво става между вас, между другото? Надявам се, че не ти е бивше гадже?
— Това, последното, ще се направя, че не съм го чула — отвърна тя и изви презрително устни. — Имаме си търкания. Преди няколко години сержантът беше наказан, защото нападнал една заподозряна в престъпление жена, докато бил пиян. Обвиненията бяха снети, но той едва отърва уволнението. „Газет“ разбра за това и пусна статия по въпроса.