Тя сви рамене, но въпреки че се опитваше да омаловажи случая, беше ясно, че е замесена лично по някакъв начин.
— Това беше първата ми голяма статия за вестника. Оттогава, както можете да си представите, не съм любимата репортерка на сержант Фрейзър.
В усмивката й имаше гордост и тъга. Тя стана и се върна при Гътри и двамата Кинрос. Веднага след това пожелах лека нощ на присъстващите, напуснах бара и се качих в стаята си. След омлета на Грейс не бях ял нищо, но умората надви глада ми. Тайничко се радвах, че Броуди не се появи тази вечер. Уолъс беше в правото си да скрие от пенсионирания инспектор новината, че се отнася за убийство, но след оказаната от него помощ щеше да ми е неудобно да премълча истината.
Докато изкачвах стълбите, усетих, че съм изтощен до смърт. Това пътуване беше истинско бедствие от началото до края. Успокояваше ме единствено мисълта, че щях да си замина скоро. Утре сутринта екипът на полицията щеше да пристигне и цялата машина по разследване на убийството щеше да се задейства. Щях да приключа и да оставя всичко зад гърба си.
Трябваше да съм се научил досега, че в тази работа няма нищо сигурно. Защото същата нощ островът бе откъснат от света.
11
Бурята достигна до Руна точно в полунощ. По-късно щях да разбера, че всъщност бяха два фронта — от Северния Атлантик и от Арктика — и битката между тях щеше да бъде определена като „най-жестоката буря по Западните острови от петдесет години насам“, създавайки ураган с такава сила, че по пътя си до големия британски остров остави диря от къщи без покриви и прозорци и наводнени пътища.
И докато утихнеше, животът на всички в Руна щеше да се промени необратимо.
Бях в стаята си, когато всичко започна. Лежах, но бях прекалено уморен, за да заспя. Джени не се обади и все още нямах отговор на съобщенията си нито на мобилния й телефон, нито на домашния. Това не беше привично за нея и тревогата прогони напълно съня ми. Не спирах да се питам какво може да й се е случило. И за да ме разбуди още повече, вятърът отвън се развилня, започна да блъска безмилостно по прозореца, а рамото не спираше да ме боли въпреки взетите лекарства. На всичкото отгоре затворех ли очи, веднага се виждах да падам по онзи кален склон и бързах да ги отворя.
Тъкмо обмислях дали да не стана и да се опитам да поработя, когато телефонът до леглото ми иззвъня. Грабнах слушалката.
— Ало? — казах задъхано.
— Аз съм.
Беше Джени. Щом чух гласа й, напрежението, за което до този момент не си давах ясна сметка, изведнъж ме напусна.
— Здравей — казах, докато палех нощната лампа. — Цял ден ти звъня.
— Знам. Чух съобщенията ти — отвърна тихо тя. — Излязох със Сузи и други колежки от работата и изключих телефона си.
— Защо?
— Не исках да говоря с теб.
Аз замълчах. Не знаех какво да кажа. Вятърът се завихри около къщата и стенанието му премина в писък. Нощната лампа му отговори с примигване.
— Притесних се, когато не ми се обади снощи — заговори тя след миг мълчание. — Не можах да се свържа с мобилния ти телефон, а дори не знаех къде си отседнал. Когато днес получих съобщението ти… Не знам. Ядосах се. Затова изключих телефона си и излязох. Но когато се върнах, реших, че все пак искам да чуя гласа ти.
— Съжалявам, не исках да…
— Не ми трябват извиненията ти. Искам теб. Искам да се махнеш от онзи проклет остров. Тази вечер пих много и ти си виновен за това.
Можех да се закълна, че се усмихва, макар и кисело. Зарадвах се на думите й, но обръчът около гърдите продължаваше да ме стяга.
— Радвам се, че ми се обади — казах тихо.
— Аз също. Но все още съм ти сърдита. Много ми липсваш, а нямам никаква представа кога ще се върнеш.
Изведнъж се изплаших. Джени бе успяла да се възстанови от кошмар, който би запратил много хора в зоната на мрака. Тя изплува от това по-силна отпреди, но ужасът от случилото се все още надигаше глава от време на време. Джени знаеше чудесно колко тънка е границата между живота и хаоса. И колко лесно може човек да я прекрачи.
— Ти също ми липсваш — отвърнах.
Настъпи гробовна тишина, нарушаваха я само леките статични смущения по линията.
— Ти не си отговорен за нищо, Дейвид — каза накрая тя. — Не можеш да решиш проблемите на всички.
Не успях да уловя чувството, което се спотайваше зад думите й. Може би беше примирение. Или… разочарование?