— Казах, че не знам. Полетите и водният транспорт от и до Сторноуей са преустановени до второ нареждане, а синоптичната прогноза за следващите два дни не е добра.
— Не може ли да използвате хеликоптера на крайбрежната охрана? — попитах аз. Знаех, че те понякога прехвърляха полицейски екипи на недостъпни места.
— Няма начин. Бурята предизвика хаос в морето и момчетата няма да рискуват службата си за труп, престоял повече от месец на онова място. Но дори и да се съгласят, насрещното течение от скалите на Руна създава сериозни проблеми. Много е рисковано да се опиташ да кацнеш на острова в такова време. Съжалявам, но при това положение ще се наложи да изчакаме.
Разтърках слепоочията си, опитвайки се да успокоя появилата се болка. Нов пристъп на пращене задуши думите на Уолъс. После се чу:
— … да запознаете Броуди с фактите. Давам си сметка, че е пенсионер, но е ръководил разследването на две убийства. Опитът му ще е от полза, докато можем да осигурим екипа. Вижте какво ще ви посъветва той. — Настъпи кратка пауза. — Разбрахте ли какво ви казвам?
Разбирах добре, но не исках Фрейзър да чуе какво си говорехме. Затворих и се опитах да не го гледам в очите, докато му връщам апарата.
Но той, изглежда, беше наясно и докато го прибираше, ме изгледа, сякаш вината за всичко беше моя.
— Говори ли вече с Броуди? — попитах аз.
Явно въпросът ми го ядоса и той заби със сила вилицата в едно парче бекон.
— Може да почака, докато се нахраня и занеса закуската на Дънкан. — Мустаците му подскачаха гневно, докато дъвчеше. — Вече няма закъде да бързаме, нали?
Наистина нямаше, но аз предпочитах да информирам по-скоро Броуди.
— Аз ще говоря с него.
— Както искате — каза Фрейзър и се спусна с такава ярост върху яйцата, че сигурно остави белег по чинията.
И все още ядеше, когато аз свърших със закуската. Оставих го да се ядосва и да дъвче. Попитах Елън къде живее Броуди. Облякох якето и тръгнах.
Вятърът ме поде веднага. Фучеше и пищеше почти истерично и докато стигна до крайбрежната улица, рамото ме заболя от непрекъснатото привеждане напред. Стак Рос бе обвит в мъгла от белите пръски на разбиващите се в каменните диги около пристанището вълни. Лодките се удряха в синджирите на котвите си, а фериботът се втурваше на всеки няколко секунди към бетонния кей и отново пльосваше с тъп звук във водата.
Броуди живееше до далечния край на пристанището. Продължих нататък, като гледах да вървя възможно най-далече от брега, за да избегна ледените морски пръски. В далечината се виждаше група скали около малък плаж. Близо до тях имаше голяма барака от гофрирана ламарина. До нея бяха струпани купчини със строителни материали, покрити с насмолена мушама. Дворът наоколо бе осеян със стари изгнили лодки. От едната страна на бараката се виждаше стара полуразбита лодка, качена на каменни блокове, явно подготвена за ремонт. Страничните дъски бяха свалени и корпусът й приличаше на великански гръден кош. Зачудих се дали това не е старото корито на Гътри, за което разказваше Маги.
Ако беше така, предстоеше му сериозна работа.
Къщата на Броуди се намираше веднага след пристанището. Когато наближих, видях малка спретната постройка, на която липсваха PVC подобренията на нейните съседи. Запитах се дали причината да отхвърли възможността да обнови дома си заедно с другите не беше антипатията му към Страчън.
Броуди отвори веднага, сякаш ме бе очаквал.
— Влизай — каза свойски той.
Вътре миришеше на готвено и на дезинфектант за дърво. Къщата беше скромна, но чиста и спретната, и като всяко ергенско жилище бе лишена от всякаква украса. Във всекидневната имаше облицована с теракота камина и вътре съскаше газова горелка. Централното място на полицата над нея бе заето от снимка на жена и момиче. Изглеждаше стара и аз се досетих, че това са жена му и дъщеря му.
Когато влязохме в стаята, овчарката се надигна леко от коша си и замаха с опашка, после се отпусна и задряма отново.
— Ще пиеш ли чай?
— Не, благодаря. Извинявай, че идвам без предупреждение, но телефоните не работят.
— Да, знам.
Броуди застана до камината, пъхна ръце дълбоко в джобовете на дебелата си жилетка и зачака.
— Ти излезе прав. Оказа се убийство — започнах аз.
Той ме погледна някак предупредително.
— Сигурен ли си, че имаш право да ме информираш за фактите?
— Такова беше желанието на Уолъс — отвърнах аз и му разказах накратко какво бях открил и какво бе казал главният инспектор.