Но костите бяха добре. Пликовете с пробите, които бях събрал, преди да спра работата си, плуваха в езеро от вода, но бяха запечатани.
— Трябва да изнесем пликовете оттук — казах на Броуди. — Ще имам нужда от куфара си. Той е в караваната.
— Аз ще го донеса — предложи Дънкан от прага на стаята.
Не бях видял кога ни бе последвал. Но от Фрейзър нямаше и следа.
— Вземи, колкото можеш да носиш — казах и се приведох бързо, когато при един силен порив на вятъра таванът над нас изскърца. — После се върни.
Докато Броуди и Дънкан пренасяха пликовете в караваната, аз насочих вниманието си към останките. Имаше нещо непоносимо тъжно в това да видиш един живот, превърнал се в купчина пепел и кости, готови всеки момент да се разпаднат. Зарадвах се, че бях направил снимките още първата вечер. Те можеха да ни дадат визуална представа за нещата. Не беше кой знае какво, но все пак беше по-добре от нищо.
Дънкан донесе куфара и времето за размишления свърши. Извадих защитно облекло и го облякох над превръзката. Сложих ръкавица на здравата си ръка и приближих към останките. Работех възможно най-бързо. Сложих черепа и челюстната кост в пликове, после започнах да събирам останалите части на черепа и разпилените по пода зъби.
Тъкмо завършвах, когато покривът поддаде. Едно огромно парче мазилка падна на няколко крачки от мен.
— Трябва да побързате — извика Дънкан.
— Бързам.
Изведнъж вятърът утихна. Над нас се спусна неочаквана тишина, нарушавана единствено от тропането на дъжда по пода.
— Бурята спира — каза с надежда Дънкан.
Но Броуди вдигна глава, притихна и се заслуша. Чу се далечен тътен, като приближаващ се към нас влак.
— Не, сменя посоката си — обясни той и в същия момент вятърът удари къщата с цялата си сила, спусна се директно отгоре ми и ме засипа с пепел и черна сгур. Дъските на покрива изтракаха заплашително, изпращайки още мазилка по главите ни.
— Да се махаме оттук! — извика Броуди и изблъска Дънкан към вратата.
— Не още — отвърнах бързо. Все още не бях прибрал оцелелите крака и ръката. Те ни трябваха за пръстови отпечатъци и анализ на меката тъкан. Но преди да мога да направя каквото и да било, се чу ужасяващ трясък и покривът тръгна надолу.
— Махай се! — изкрещя Броуди, дръпна ме за ръката и ме изправи на крака.
— Чакай! Куфарът! — извиках на свой ред аз.
Той го вдигна от земята, без да ме изпуска. Хукнахме към кухнята под дъжд от гипс и хоросан. Зад нас се чу невъобразим грохот и за момент реших, че цялата къща се срутва върху нас. Но само след секунди вече бяхме навън.
Останали без дъх, спряхме и се обърнахме назад. От покрива не бе останало нищо. Вятърът бе отнесъл част от него, а останалото беше паднало вътре, повличайки със себе си и няколко стени. Стаята, където стояхме само преди няколко секунди, сега бе погребана под отломките.
Заедно с останалото от мъртвата жена.
Фрейзър и Дънкан стояха наблизо, шокът бе изписан по лицата им.
— Майчице мила! — промълви Фрейзър, загледан в мен.
Аз също се огледах. Белият найлонов костюм беше покрит с мокра пепел. Усещах го и по лицето си. Сигурно приличах на каещ се грешник по Великден. Но не това го бе ужасило.
От все още стиснатата ми в юмрук ръка се подаваше друга, тази на мъртвата жена.
12
Успяхме да пренесем невредими всички пликчета с доказателствен материал до селото. Единствената възможност беше да ги оставим в караваната, но докато пепелта и костите можеха да останат там, за да съхраним разлагащата се плът от ръката на жената, трябваше да я пазим при ниска температура, а там нямаше хладилник.
Дънкан пръв се сети за медицинския център. Но преди да ги занесем, трябваше да говорим с Камерън, а вероятно и със Страчън, защото той беше собственик на сградата. След като се налагаше да ги местим от местопрестъплението, беше най-логично да ги оставим именно там.
Фрейзър продължаваше да мърмори. Постара се да стане ясно, че се дистанцира от всички предприети от нас действия.
— Не съм ви позволявал да правите това — напомни ми той, докато товарехме доказателствата в роувъра. — Решението беше ваше, не мое.
— Какво, предпочиташе да ги зарежем там ли? — кимна Броуди към останалата без покрив къща. — Как щеше да обясниш на криминалните, че си стоял отвън и си гледал как стените и покривът погребват трупа?