— Просто искам да ви кажа, че не поемам отговорност за това. И държа лично да уведомите Уолъс за свършеното.
Почти ми стана жал за него. Почти, но не съвсем. Вече бях разбрал, че зад маската на грубияна се криеше човек, който отчаяно искаше да скрие некомпетентността си. Но това не го правеше по-симпатичен.
— Не се кахъри, ще му кажа — отвърна Броуди и макар да говореше тихо, успя да му покаже презрението си. — И след като си измиваш ръцете, поне освободи Дънкан за малко. Като занесем пликовете в центъра, ще го заведа у нас да се почисти и измие.
— Да го освободя ли? — излая Фрейзър толкова силно, че ме стресна. — За какво още да виси тук? То не остана нищо.
Броуди сви рамене.
— Все още си остава местопрестъпление. Но ако искаш да обясняваш на Уолъс защо си го оставил без наблюдение, си е твоя работа.
Дънкан, който слушаше притеснено разправията им, се обади:
— Нямам нищо против да остана.
— Бил си на пост цяла нощ — каза Броуди, преди Фрейзър да отговори. — Сигурен съм, че сержант Фрейзър няма да допусне един млад полицай да прави неща, за които не е подготвен.
А аз бях сигурен, че ако Фрейзър наплюеше някого в този момент, онзи щеше да умре.
— Добре, добре — измърмори той и вдигна пръст към Дънкан. — Но те искам тук не по-късно от шест часа. Ще останеш да спиш в караваната и тази нощ. Не бива да оставяме местопрестъплението без наблюдение, нали?
И хвърли ехиден поглед към Броуди.
Видях как челюстите на бившия инспектор заиграха, но той премълча. На път за караваната Фрейзър спря за момент и се усмихна през рамо на разтревожения Дънкан.
— Хайде, върви, синко. Сигурен съм, че няма да се уплашиш от един душ.
С Дънкан тръгнахме към роувъра, а Броуди се запъти към волвото. Беше истинско облекчение човек да се скрие поне за малко от дъжда и ужасния вятър. Рамото ми отново напомни за себе си, вероятно го бях закачил някъде, докато бързах да се махна от рушащата се къща. Облегнах се назад и затворих очи. Когато ги отворих, Дънкан тъкмо ме будеше.
— Доктор Хънтър, да спра ли?
Примигах и се изправих на седалката. Поршето, което бях видял на алеята пред дома на семейство Страчън, беше спряло на пътя пред нас. До него стоеше Грейс, човек не можеше да сбърка белия й анорак. Беше ни забелязала и ни махаше с ръка.
— Спри, разбира се — казах аз.
Вятърът уви косата около лицето й, докато спирахме пред нея. Свалих стъклото на прозореца и тя ми благодари с лъчезарна усмивка.
— Дейвид, слава богу, че си ти! Ужасно ми е неприятно, но докато отивах към селото, бензинът ми свърши. Нали нямаш нищо против да ме откарате дотам?
Пликовете с доказателствения материал се виждаха отзад и аз се поколебах. Броуди бе спрял зад нас. Пътят беше прекалено тесен и нямаше как да ни задмине. Помислих си, че мога да я изпратя да седне в неговата кола, но предвид ледените отношения между него и съпруга й реших, че не е добър вариант.
— Ако има проблем, мога да продължа и пеша — каза тя и усмивката й се стопи.
— Няма никакъв проблем — уверих я бързо, после се обърнах към Дънкан: — А за теб?
— Напротив, страхотно! — ухили се младият полицай, който до този момент не бе имал възможността да се запознае със съпругата на Страчън. — Имам предвид, разбира се, няма никакъв проблем.
Минах отзад и въпреки протестите на Грейс й отстъпих мястото до шофьора. Нежният аромат на мускус изпълни купето и аз едва успях да сдържа усмивката си, когато видях как се изпъна на седалката Дънкан.
Запознах ги и Грейс го дари с ослепителна усмивка:
— Сигурно ти си младият полицай, който остана да спи в караваната?
— Точно така, госпожо.
— Горкичкият! — каза жалостиво тя и постави ръка на рамото му.
Дори и от задната седалка успях да видя как ушите му пламват. Грейс явно не съзнаваше какъв ефект оказва присъствието й върху него. Докато Дънкан се опитваше да се съсредоточи в пътя, тя се обърна към мен:
— Много ти благодаря, че спря. Толкова е глупаво да ти свърши бензинът насред път! На острова няма бензиностанция и трябва да пълним резервоарите от туби. Бях сигурна, че Майкъл го е напълнил миналата седмица, лично ми каза. Или беше по-миналата? — Тя се замисли за момент, после махна с ръка. — Както и да е. Това ще ме научи да проверявам бензина предварително.
— Къде искаш да те оставим? — попитах я аз.
— Пред училището, стига да е удобно за вас. Днес имам час по рисуване.