— Брус Камерън ще бъде ли там?
— Сигурно. Защо?
Без да навлизам в подробности, й разказах какво бе станало в къщата и защо трябваше да ползваме услугите на клиниката.
— Боже, колко ужасно! — натъжи се тя. — Не вярвам Брус да има нещо против.
Не бях толкова сигурен, но знаех, че на нея той нямаше да откаже, и мислех да се възползвам от това, ако се наложеше. След няколко минути бяхме пред училището. Грейс побърза да влезе, а аз оставих Дънкан да пази материалите и отидох да кажа на Броуди какво бе станало.
— Ще ми е интересно да видя как ще реагира Камерън — каза той и слезе от колата.
Тръгнахме по алеята, която водеше до училището. Сградата беше нова, не много голяма, но кокетна и с плосък покрив. Няколко дървени стъпала водеха до врата, откъдето се влизаше директно в класната стая, заемаща по-голямата част от вътрешността й. Покрай едната стена имаше наредени компютри, чиновете бяха в прави редици и гледаха към бяла дъска.
В момента всички деца се бяха събрали около голяма маса в задната част на стаята и търсеха място за водата, боичките и четките си. Бяха около дузина на възраст от четири или пет до девет години. Ана също беше сред тях. Тя ме видя, усмихна ми се и започна припряно да подрежда листовете, боите и четките пред себе си.
Грейс вече бе съблякла якето и организираше класа.
— Надявам се тази седмица да запазим стаята чиста, нали? Адам, на теб говорех.
— Разбира се, госпожо Страчън — усмихна се стеснително едно момче с червена коса и буен перчем.
— Добре. Защото ако някой се държи неприлично, ще му нашарим лицето с боя. Нека после сам да обяснява на родителите си какво се е случило! Нали не искаме да стане така?
В стаята се чуха шепот и приглушени хихикания, последвани от едно хорово:
— Не, госпожо Страчън.
Грейс изглеждаше някак одухотворена и това я правеше още по-красива. Зачервена и с блестящи очи, тя се обърна към нас и кимна към една врата в дъното на помещението.
— Влизайте. Аз го предупредих, че искате да говорите с него.
Докато прекосявахме стаята, тя отново се обърна към децата, забравила за нас. Вратата на кабинета беше затворена. Почуках, но не получих отговор. Вече се чудех дали не се е измъкнал през прозореца, когато чух басовия му глас:
— Влез!
Прозвуча ми като команда, сякаш бяхме в казармата.
Хвърлих бърз поглед към Броуди, отворих вратата и влязох. Първото нещо, което се наби в очите ми, беше бюрото и един висок до тавана контейнер за документи. Камерън седеше с гръб към нас и гледаше през прозореца. Може би харесваше ефекта от светлината върху профила си. Той се обърна и най-после ни удостои с високомерен поглед.
— Да?
Напомних си, че ще е по-лесно, ако успеем да го убедим да ни съдейства.
— Здравейте. Вижте, налага се да използваме медицинския център. Бурята разруши покрива на онази къща. Успяхме да съберем останките от тялото, но трябва да ги приберем някъде.
Кръглите му очи останаха студени като лед.
— Искате да кажете, че ще оставите в него човешки останки?
— Само докато бъдат пренесени на сушата.
— А дотогава какво да обяснявам на пациентите си?
— Хайде, Брус. — Пристъпи Броуди напред. — Отваряш клиниката само два пъти в седмицата и другият път е чак след два дни. Дотогава пликовете вече ще пътуват към Сторноуей.
Но Камерън не беше сигурен.
— Така казваш ти. А ако имам спешен случай?
— Това е спешен случай — изгуби търпение Броуди. — Тук сме, защото нямаме друг избор.
Адамовата ябълка на учителя подскочи гневно.
— Трябва да има друго място, където да ги приберете.
— Ако измислиш къде, с удоволствие ще те послушаме.
— А ако откажа?
Броуди го изгледа кръвнишки.
— И защо ще го правиш?
— Защото това е медицински център, а не морга. И не мисля, че имаш някакво право да се разпореждаш тук.
Отворих уста да възразя, но преди да кажа нещо, до нас долетя гласът на Грейс:
— Има ли някакъв проблем?
Застана на вратата и ни погледна въпросително. Камерън се изчерви като ученик, хванат от учителката си да преписва.
— Тъкмо им казвах…
— Да, чух те, Брус. Както и целият клас.
Адамовата ябълка на Камерън изпъна застрашително кожата му.
— Съжалявам, но наистина не мисля, че една клиника трябва да се използва за такова нещо.