Поради това Уолъс кипеше от ярост и настояваше да знае защо сме били на местопрестъплението без негово разрешение. Не бях в настроение да търпя някой да ми вика и ядосано поясних, че просто не сме имали друг избор и че нищо такова нямаше да се случи, ако беше изпратил веднага екип на място. Броуди успокои нещата, като взе радиостанцията и се отдръпна, за да разговаря насаме с главния инспектор. Когато ми връчи отново апарата, Уолъс беше омекнал като памук. Извини ми се, макар и с половин уста, и ме помоли по неговия си начин да продължа с огледа на останките.
— След като вече са при вас, не е зле да видите дали няма да откриете още нещо — каза той, чужд на всякаква любезност.
Приех казаното по-скоро като жест на помирение, защото и двамата знаехме, че не можех да направя нищо без подходящо оборудвана лаборатория. Но заявих, че ще се постарая. Преди да ми затвори, попитах какво е положението с железопътната катастрофа. Не бях слушал новини, откакто дойдох на Руна, и бях в пълно неведение.
Инспекторът замълча за миг, но после каза:
— Хлапашка работа. Откраднали микробуса, после се изплашили и го зарязали на релсите.
Значи не беше терористичен акт. Бяха умрели толкова хора и екипите не успяха да дойдат на местопрестъплението само защото няколко скучаещи хлапета бяха решили да се позабавляват, като откраднат микробус.
Тези и подобни мисли се въртяха из главата ми, когато се върнах в клиниката. Дънкан тъкмо слагаше с погнуса ръката на мъртвата жена в хладилника, като я носеше възможно най-далече от себе си. Пакетирана в найлонова торбичка, тя приличаше на парче месо за фризера.
— Все още не мога да разбера как се е случило — каза той и побърза да затвори вратата на хладилника. — Не ми се струва естествено.
— О, съвсем естествено си е — казах аз, все още замислен над думите на Уолъс.
Дънкан и Броуди ме погледнаха.
— Знаеш ли какво го е причинило? — попита Броуди.
Знаех още от мига, когато видях за пръв път останките. Но не исках да говоря, преди да потвърдя теорията си. Сега, когато островът беше откъснат от света и останалата част от трупа лежеше под купища мазилка, камъни и греди, не виждах причина да не споделя с тях.
— Мисля, че знам — отвърнах. — Дънкан, помниш ли, че онзи ден ти дадох жокер?
— Онова мазно петно на тавана ли имате предвид? Да, но не успях да измисля нищо.
Той сведе засрамено поглед. Броуди продължаваше да ме гледа с очакване.
— То може да се получи от две неща. От телесна мазнина и от плата на дрехата й — обясних аз. — Някой чувал ли е за така наречения „ефект на фитила“?
И двамата ме изгледаха неразбиращо.
— Има два начина да превърнеш едно тяло в пепел. Или да го подложиш на много висока температура, което очевидно не се е случило, защото иначе цялата къща би изгоряла, или да го печеш на ниска температура, но дълго време. Всички имаме под кожата си слой подкожна мазнина и тя гори. Преди човечеството да открие парафина, свещите са били правени от лой, претопена животинска мазнина. При определени условия човешкото тяло може да се превърне в голяма свещ.
— Сигурно се шегуваш. — Бившият инспектор изглеждаше потресен.
— За съжаление, не. Ето защо мазните петна по тавана и пода бяха толкова отчетливи. От високата температура мазнината се втечнява и част от нея се отделя с дима. Съдейки по петната в къщата, жената явно е имала дебел мастен слой.
— Значи е била с наднормено тегло? — попита Дънкан.
— Мисля, че да.
Броуди смръщи чело.
— Все още не разбирам какво общо имат дрехите й.
— Когато мазнината се топи, тя се пропива в дрехите. Те действат като фитил за свещ и тялото гори много по-дълго, отколкото ако е без тях, особено ако платът е леснозапалим.
Броуди поклати глава.
— Боже! Като че е горяла в ада.
— Ужасно е, но се е случило именно това. Повечето инциденти с така нареченото „спонтанно самозапалване“ се случват с много възрастни или пияни хора. В цялата работа няма нищо странно или паранормално. Те просто изпускат цигарата върху дрехите си и заспиват или са толкова немощни, че нямат сили да угасят пламъка. Като в случая с Мери Рийзър — погледнах към Дънкан. — Тя е класически пример за „необяснима“ смърт чрез изгаряне. Но е била възрастна, с наднормено тегло и пушачка. Според доклада на полицията последният човек, който я е видял, е бил нейният син. Той твърдял, че майка му взела приспивателно, останала по халат във фотьойла си и запалила цигара. И халатът, и фотьойлът са действали като фитил.