— Защото не е имало достатъчно месо и мазнина по тях — отвърна бързо Дънкан.
— Както и че не е имало плат, който да изиграе ролята на фитил. Тя е носела маратонки, но няма следи от чорапи или чорапогащник. Предполагам, че е била облечена с пола и яке или късо палто. Платът е бил евтин, леснозапалим, следователно удобен за целта.
Погледнах към черепа, внезапно натъжен от бруталния начин, по който правехме дисекция на един човешки живот. Но това беше единственият начин да разберем кой й бе причинил това.
— И така, имаме млада жена, наркоманка, изоставила се дотолкова, че оставя зъбите си да изгният, оскъдно облечена и с голи крака през февруари — продължих аз. — Какво ви говори това за начина й на живот?
— Била е проститутка — каза Дънкан, този път по-уверено.
Броуди потърка замислено брадата си.
— Това обяснява най-добре защо едно работещо момиче от големия град ще измине целия път дотук.
— Имаш предвид, че е дошла с клиент?
— Не мога да измисля нищо друго. Това отговаря на всичко, което знаем до този момент. Съвпада с предположението ни, че е познавала убиеца. И обяснява факта, че е била на острова без местните да разберат как и кога е дошла. Мъжете, които си плащат за секс, обикновено не парадират с това.
Но на мен нещо не ми се връзваше.
— Струва ми се, че пътят е прекалено дълъг. А и защо ще рискуваш да водиш проститутка в Руна, ако се страхуваш, че хората може да разберат? По-логично е ти да отидеш при нея.
Броуди се замисли.
— Има и друга вероятност. Много проститутки се опитват да изнудват клиентите си. Като се има предвид зависимостта й от наркотиците, явно е решила, че си струва да дойде дотук, убедена, че ще измъкне някакви пари.
Това звучеше по-правдоподобно. Изнудването беше сериозен мотив за убийство и отговаряше на откритите от нас факти, колкото и малко да бяха засега.
— Може и да си прав — отвърнах, прекалено изморен, за да анализирам повече. — Но това си остава само предположение. Не знаем достатъчно, за да си вадим изводи.
— Така е — съгласи се Броуди. — Но продължавам да си мисля, че ако разберем при кого е дошла и защо, ще открием убиеца.
Загледан в засъхващите локви по пода, неволно се запитах дали убиецът не ни бе открил пръв.
Броуди предложи да остане в клиниката, докато отскоча до хотела да хапна нещо и да купя верига и катинар от селския магазин.
— Трябва ти почивка. Изглеждаш зле — каза ми той, премести един стол срещу вратата и се настани.
Наистина се чувствах зле. Рамото ме болеше, бях изтощен и от сутринта не бях хапвал нищо. Броуди ни увери, че магазинът трябва да е отворен по това време и Дънкан спря роувъра първо там. Дъждът беше спрял, но вятърът блъскаше колата из целия път до селото. Броуди ми бе казал, че телефоните все още не работят, затова се опитах да се свържа с Джени от радиостанцията на Дънкан. Въпреки че беше цифрова, сигналът прекъсваше и когато най-после успях да се свържа, отново чух гласовата й поща. „Какво очакваше? Да седи до телефона и да чака да се обадиш ли?“
Разочарован, върнах радиото на Дънкан. Той го прибра разсеяно, потънал в мисли. Откакто ги бях запознал с новите си открития, бе станал необичайно тих. Млъкна, отнесе се нанякъде и ако не му бях напомнил да спре пред магазина, щеше да го подмине.
— Извинете — измънка той и отби.
Докато слизах от колата, той продължаваше да гледа замислено пред себе си, но аз го отдадох на нежеланието му да прекара още една нощ сам в онази каравана.
— Няма нужда да ме чакаш — казах му. — Оттук ще се оправя и пеша. Свежият въздух ще ми подейства добре.
— Доктор Хънтър? — повика ме той, преди да затворя вратата.
— Да? — отвърнах и наведох глава срещу вятъра.
Но той явно бе размислил.
— Нищо. Няма значение.
— Сигурен ли си?
— Да. Глупаво е — усмихна се срамежливо. — По-добре да се връщам и да сменя сержант Фрейзър. Тежко ми, ако закъснея.
Можех да го притисна. Но после реших, че каквото и да се въртеше в ума му, той щеше да го каже, когато се почувства готов за това.
Вдигнах ръка за довиждане, но той, изглежда, не ме видя. Тръгнах към магазина. Лампите светеха и табелката на вратата ме увери, че е отворено. Едно малко звънче оповести вливането ми. Вътре имаше купища консервирани храни, щанд с железарски стоки и друг с плодове и зеленчуци. Миризмата ме върна в детството: силен аромат на сирене, свещи и кибрит. Зад очукания дървен тезгях една жена се бе навела и разопаковаше кашон с консервирана супа.