— Една секунда и ще ви обърна внимание — каза тя, изправи се и аз познах Карън Тейт. Броуди ми бе споменал, че работи тук, но бях забравил.
Без червенината от алкохола тя ми се видя още по-похабена. Подпухналите й очи издаваха отдавна изгубена красота. Когато видя кой е клиентът, и без това принудената й усмивка изчезна съвсем.
— Имате ли катинари? — попитах аз.
Тя вирна брадичката си към един рафт, където имаше кашони с различни железарски стоки, пръснати на случаен принцип.
— Благодаря — казах любезно.
Тя не отговори. През цялото време, докато ровех из болтовете, гайките и пироните, усещах враждебния й поглед върху гърба си. Най-после открих, каквото търсех — тежък катинар и навита на кълбо верига.
— Ще ми трябва един метър от това, ако обичате — вдигнах веригата, за да я види.
— Клещите са някъде там.
Не мислех, че ще мога да отделя веригата с една ръка, но нямах намерение да й доставя удоволствието да я моля за помощ. Започнах да ровя отново и на другия рафт до един стар дървен метър открих резачка за арматура. Измерих веригата, после я срязах, като подпрях едното рамо на резачката с бедрото си. Върнах всичко на мястото, където го бях намерил, взех катинара и веригата и се върнах на тезгяха.
— Ще взема и един от тези — казах, като избрах един голям шоколад от стойката.
Тя маркира стоките и изчака мълчаливо, докато ровех из портфейла си за пари.
— Не мога да ви разваля — изсумтя, когато видя банкнотата.
Чекмеджето на касата беше отворено и монетите, както и дребните пари, се виждаха ясно. Тя продължаваше да ме гледа, готова за отпор.
Прибрах портфейла и бръкнах в джоба си. Започнах да броя монетите под наежения й поглед. Подадох й ги и тя ги хвърли ядосано в чекмеджето. Трябваше да ми върне, но реших, че не си струва да се разправям. Взех покупките и тръгнах към вратата.
— Решихте, че с шоколада ще ми разтопите сърцето, нали?
— Какво? — попитах объркано, помислих, че не съм чул добре.
Но тя продължаваше да ме гледа с презрение. Излязох, налагайки си да не затръшна вратата.
Все още ядосан, се подвоумих дали да не се върна в клиниката с веригата и катинара, но Броуди бе категоричен, че трябва първо да хапна, и беше прав. А и несъзнателно бях убеден, че никой няма да посмее да влезе в центъра, докато старият инспектор е там.
Разходката до хотела ми подейства добре. Беше ветровито, но дъждът вече не влизаше в очите ми, а въздухът беше хладен и свеж. Докато стигна до хотела, вече се бях успокоил. Прозорците на цялата сграда светеха и сякаш ме канеха да вляза. Пристъпих прага и отвътре ме посрещна аромат на прясно изпечен хляб и горящ торф. Дядото на всичките часовници цъкаше величествено, когато тръгнах из стаите да намеря Елън.
В бара нямаше никого, но от кухнята долитаха тихи гласове.
Нейният и на някакъв мъж.
Почуках на вратата и гласовете веднага замлъкнаха.
— Една минутка — извика Елън.
След няколко секунди тя отвори вратата и аз вдишах дълбоко миризмата на топъл хляб.
— Извинявайте. Тъкмо вадех хляба от фурната.
Беше сама. Този, с когото бе говорила, трябва да бе излязъл през задната врата. Елън се засуети около фурната, започна да вади хляба от тавите, но аз успях да видя, че е плакала.
— Наред ли е всичко? — попитах загрижено.
— Да, разбира се — отвърна тя, но продължи да стои с гръб към мен.
Поколебах се, после й подадох шоколада.
— Купих това за Ана. Надявам се, че не й забранявате да си хапва сладко.
Тя се усмихна и избърса сълзите от лицето си.
— Не. Много мило от ваша страна.
— Вижте, аз…
— Добре съм. Наистина съм добре — каза тя и ми се усмихна отново. Този път по-уверено.
Напуснах кухнята и тръгнах към бара. Не я познавах достатъчно, за да направя нещо повече. Но не можех да не се запитам кой беше посетителят й и защо трябваше да пази самоличността му в тайна.
И какво бе направил той, за да я разплаче?
14
След горещия душ и смяната на дрехите силите ми бързо се възвърнаха. Вече бях изцапал всички дрехи, които носех за Грампиан, затова попитах Елън може ли да направи нещо по въпроса. Рамото все още ме болеше, но топлата вода му подейства добре, а и двата ибупрофена вече започваха да действат, когато слязох в бара да потърся нещо за ядене.