Но Камерън не повярва.
— Да не искаш да кажеш, че се е подпалил сам?
— Не знам… — започнах, но се закашлях отново.
— Остави го на мира. Току-що се спаси от сигурна смърт — ядоса се Броуди.
Наблизо се чу груб смях. Беше Кинрос, застанал пред тълпата. С черната си брада и маслиновочерната мушама изглеждаше като същество от друг свят.
— Но е добре, нали?
— Защо, предпочиташ да беше останал вътре ли? — озъби му се Броуди.
— Имаме ли право на избор?
Осъзнах, че вниманието на хората се бе насочило от пожара към нас. Огледах се. Бяхме оградени от островитяни. Те се събираха в кръг около нас, лицата им изглеждаха сурови и безмилостни на отблясъците от огъня.
— Не се е запалил сам — измърмори един от мъжете.
Чуха се и други възгласи, хората започнаха да питат за какво сме го използвали и кой ще плати за ремонта. Усещах как настроението се сменяше и гневът изместваше шока.
Изведнъж кръгът се разкъса и хората направиха път на една висока фигура. Отдъхнах си, като видях Страчън. Изведнъж напрежението спадна.
Той дойде до нас с разрошена от вятъра коса и се загледа в горящия център.
— Боже! Имаше ли някой вътре?
Поклатих глава и се опитах да потисна кашлицата.
— Само аз.
„И Джанис Доналдсън“. Погледнах към потъналата в пламъци сграда. Нямаше как да спася останките й.
Страчън взе от ръката ми празната чаша и нареди:
— Налейте малко вода.
Подаде я, без да погледне кой я поема. Чашата беше напълнена на мига и върната в ръката ми. Благодарен за студената вода, аз я изгълтах на един дъх. Страчън изчака да отлепя чашата от устните си и попита:
— Имате ли някакви предположения как е започнало?
До този момент Камерън бе гледал сцената с едва сдържан гняв. Сега изплю злобно:
— Не е ли ясно? Единственият човек вътре е бил той.
— Стига глупости, Брус! — тропна нетърпеливо с крак Страчън. — Всички знаем, че мястото си беше опасно. Инсталацията беше стара. Трябваше да построя цялото място наново, когато правех клиниката.
— И ще оставим нещата така? Ще го оставим да му се размине?
Страчън се усмихна, по-скоро на публиката, отколкото на него.
— Може да линчуваш доктор Хънтър, ако смяташ, че това ще те успокои. Ето, стълбът на лампата е там, предполагам, че ще се намери и въже. Но аз предлагам да изчакаме, докато разберем какво е станало.
Той обърна гръб на Камерън и заговори към тълпата:
— Обещавам ви да разберем какво се е случило. После ще построим нова, по-хубава клиника и културен център, давам ви честната си дума. Но тази вечер не можем да направим нищо повече. Сега всички трябва да се върнете по домовете си.
В първия момент никой не помръдна. Зад мен като на филм, това, което бе останало от центъра, се срути сред пламъци и дъжд от искри. Страчън продължаваше да гледа към тълпата. Хората започнаха постепенно да се разотиват, мъжете гледаха мрачно пред себе си, жените бършеха сълзите си.
Страчън се обърна към Гътри и Кинрос:
— Йън, Шон, съберете няколко мъже и останете за малко. Не мисля, че пожарът ще се разпространи, но е добре да го наглеждате известно време.
Това беше добър начин да разпръсне натрупалото се напрежение. Кинрос и Гътри изглеждаха изненадани, но и поласкани от оказаното им доверие. Те кимнаха и тръгнаха нанякъде, а Страчън се обърна към Камерън:
— Защо не се погрижиш за Дейвид?
— Няма нужда — отвърнах, преди да дам възможност на Камерън да реагира. Може и да беше медицинска сестра, но за днес присъствието му ми бе дошло до гуша. — Бих могъл и сам да се погрижа.
— Все още смятам, че трябва… — започна Камерън, но Страчън го прекъсна:
— В такъв случай няма защо да се мотаеш повече тук, Брус. След няколко часа трябва да влезеш в клас. Най-добре е да се прибереш и да си починеш.
Тонът му показваше, че няма да търпи повече възражения. Камерън си тръгна, но очите му хвърляха мълнии. Страчън го изпрати с поглед, после се обърна към мен:
— И така, какво стана?
Отпих още една глътка от водата.
— Сигурно съм задрямал. Когато се събудих, лампите не светеха и клиниката беше пълна с дим.
Той кимна.
— Преди около час електричеството на целия остров прекъсна. Най-вероятно токов удар е предизвикал късо съединение.
Сега чак забелязах, че над пламъците цялото село тънеше в мрак. Уличните лампи не светеха, прозорците на къщите бяха тъмни. Бурята бе откъснала Руна от света, оставяйки го без електричество и без телефонни връзки.