Фрейзър дойде, притиснал до гърдите си няколко пръта арматурно желязо, като онова, което се използва за бетонни конструкции.
— Има купища от тези. Останали са още от строежа на училището — обясни Броуди. — Мисля, че ще свършат работа.
Фрейзър пусна прътите в тревата. Очите му все още бяха зачервени.
— Все пак не ми се струва правилно да го оставим там.
— Ако измислиш по-добър вариант, ще се радвам да го чуя — каза Броуди, но тонът му беше мек.
Сержантът кимна нещастно. Отиде до колата и се върна с тежък чук и последната ролка от полицейските ленти. После тръгна пред нас към опожарената каравана с твърда и решителна крачка. Но при вида на тялото на Дънкан, изложено на капризите на времето, отново се огъна.
— Боже мой…
— Ако това ще те успокои, уверявам те, че не е усетил нищо.
Той ме изгледа невярващо.
— Така ли? И откъде разбра?
Поех дълбоко въздух.
— Когато пожарът е лумнал, вече е бил мъртъв.
Гневът в очите на сержанта угасна на мига. Броуди също приближи.
— Сигурен ли си? — попита той.
Вгледах се във Фрейзър. За никого от нас не беше лесно, но за него беше най-мъчително.
— Говорете! — едва не се нахвърли върху мен той.
Поведох ги през мократа трева, докато намеря по-добра гледка към черепа. По костта все още можеха да се видят парчета почерняла плът, бледата дневна светлина се отразяваше в мократа от дъжда повърхност. Бузите и устните бяха изгорели, откривайки зъбите в странна подигравателна усмивка.
Нямах сили да говоря. „Мисли за него като за поредния случай, не като за Дънкан!“ Посочих към дупката в черепа, която бях видял по-рано.
— Виждате ли там, на лявата страна на черепа?
Фрейзър се вгледа, после бързо отмести поглед. Главата бе обърната леко настрани и лежеше подпряна на едната буза. Позицията му скриваше пълния размер на пораженията, но видяното не можеше да се сбърка с друго. Дупката обхващаше теменната и слепоочната кост на лявата страна на черепа, зееше оттам като вход към тъмна пещера.
Броуди попита прегракнало:
— Не е ли могло да стане, докато е падал в пожара? Както мислеше, че се е случило с Джанис Доналдсън?
— Няма начин подобна рана да е причинена от висока температура. Дори и оттук се вижда, че парченцата от разбитата кост са влезли в черепа. Това означава, че раната е причинена от външен удар, не от черепното налягане. И от позицията на ръцете изглежда, че е паднал веднага на пода, без да опита да се предпази. Според мен дори не е разбрал кой и с какво го е ударил.
Настъпи тишина.
— С какво е ударен? С чук може би? — погледна ме той.
— Не, не е чук. Той би оставил кръгъл отвор в черепа, а този е необичаен. Доколкото мога да видя, ми се струва, че е някакъв стик, но по-дебел.
„Като фенер «Маглайт», прожектора на Дънкан“, си помислих. Отворът отговаряше и по размер, и по форма, а фенерът беше достатъчно тежък, за да разбие черепа. Но нямаше защо да умувам, по-добре беше да оставя всичко на криминалистите.
Броуди сви ръце в юмруци, очите му не се откъсваха от тялото на Дънкан.
— Беше здраво момче. Сигурно не се е дало без бой.
— Може би не, но… — започнах несигурно. — От разположението на тялото се вижда, че е бил с гръб към нападателя си. Тялото лежи с лицето надолу и с крака към вратата. Значи е бил с гръб към него и е политнал напред, когато са го ударили.
— Не може ли да е убит отвън и после да е вкаран в микробуса? — попита Броуди.
— Не мисля, че е станало така. Заради масата. Тя е под него, което предполага, че той е паднал върху нея. Не вярвам някой да го остави нарочно така. Дънкан е ударен от тази страна — потупах собствената си глава малко над ухото. — Това означава, че убиецът е замахнал странично, а не отгоре, както би се очаквало.
Фрейзър все още не схващаше.
— Защо фактът, че е ударен странично, означава, че е убит вътре?
— Защото таванът не е достатъчно висок, за да замахне право нагоре — отвърна Броуди вместо мен.
— Засега това са само предположения, но съвпадат напълно с фактите — казах аз. — Убиецът е стоял зад Дейвид, бил е между него и вратата. Ударът е нанесен отляво на главата, което показва, че е бил левичар.
Дъждът се сипеше като из ведро върху нас, докато Фрейзър и Броуди продължаваха да гледат обгореното тяло и да смилат чутото. Стоях и чаках някой от тях да заговори. За моя изненада този път инициаторът беше Фрейзър.
— Значи го е пуснал да влезе? И се е обърнал с гръб към него?