Броуди се предаде.
— Трябва да използваме радиовръзката на ферибота.
Кинрос мина с върха на езика си по ръба на листа, сви умело цигарата и кимна към Фрейзър.
— Какво е станало с полицейските? Да не би началниците ви да пестят от апаратите?
Сержантът го изгледа, но не отговори.
Кинрос извади парченце тютюн от устата си.
— Скапаха се, нали?
Сержантът задиша тежко като разярен бик и отговори през зъби:
— Да. А сега ще бъдеш ли…
— Молим те за помощ — прекъсна го бързо Броуди и постави предупредително ръка на рамото на Фрейзър. — Трябва да се свържем със сушата. Важно е, иначе не бихме те безпокоили.
Кинрос запали цигарата си, без да бърза. Угаси клечката и я хвърли в препълнения пепелник, после погледна Броуди през кълбо от синкав дим.
— Може да опитате, но не знам дали ще ви свърши работа.
— Какво значи това? — извика Фрейзър.
— Няма да може да достигне до сушата. Радиостанцията е високочестотна. Трябва да имате пряка видимост, а скалите блокират сигнала към сушата.
— А ако трябва да изпратим сигнал за тревога? — попита невярващо Броуди.
Кинрос сви рамене.
— Ако сте в пристанището, нямате нужда от това.
Фрейзър вече свиваше юмруци.
— Тогава изведи шибаната лодка в морето, за да можем да се свържем.
— Ако искаш да излезеш в морето в това време, моля. Но не и с моя ферибот.
Броуди потърка основата на носа си.
— Какво е положението с другите лодки?
— Всички са със същата връзка.
— Може да пробвате на яхтата на господин Страчън — предложи един от играчите.
Гътри се засмя.
— Да, там със сигурност ще намерите връзка, дори и задникът на яхтата е оборудван.
Лицето на Броуди потъмня.
— Виж, не може ли да пробваме все пак от ферибота?
Кинрос дръпна, изпусна бавно дима, после го погледна равнодушно.
— Щом искате да си губите времето. — Той прищипа с пръсти горящия край на цигарата, пъхна я в кесията, изправи се и се обърна към партньорите си. — Съжалявам, момчета.
— И без това губех — обади се един от тях и остави картите на масата. — Време е да си ходя.
Гътри избърса ръцете си в един мазен парцал.
— Аз също ще отида да хапна нещо.
Останалите играчи хвърлиха картите и се пресегнаха за палтата си. Кинрос облече своето и излезе навън, оставяйки вратата да се люлее пред нас. Тръгнахме след него. Дъждът и пръските от вълните изпълваха въздуха с йодни пари. Без да си сложи качулка или шапка, Кинрос тръгна към кея. Фериботът подскачаше и се дърпаше от веригата си, но той стъпи спокойно на мостчето, без да обръща внимание на рева на вълните.
Ние бяхме далеч по-предпазливи и преминахме по мостчето, което се огъваше и люлееше под нас, стиснали здраво страничните въжета. Не бих казал, че на борда положението беше много по-добро. Палубата беше мокра и хлъзгава и тримата тръгнахме бавно по нея, очаквайки всеки момент да се окажем в другия й край. Огледах накланящия се на всички страни ферибот, после вдигнах поглед към заобикалящите ни скали.
Сега виждах какво искаше да ни каже Кинрос. Те ограждаха пристанището от три страни, издигаха се като стена между острова и голямата суша.
Когато влязохме в кабината, той вече въртеше копчетата на радиостанцията. Подът под краката ми се залюля застрашително и ме хвърли към отсрещната стена. От станцията се разнесоха бръмчене, хаотични звуци и пищене. Кинрос каза нещо в слушалката и зачака отговор. Напразно.
— На кого се обаждаш? — попита Броуди.
— На бреговата охрана — отвърна капитанът, без да се обръща. — Те имат най-голямата радиоантена в Луис. Ако те не ни чуят, никой друг няма да може.
Той направи нов опит, но в отговор получи само статично пращене.
Фрейзър гледаше капитана с открита антипатия.
— Я ми кажи, дали си превозвал непознати пътници с ферибота преди около четири или пет седмици? — попита неочаквано той.
Броуди го погледна ядосано, но сержантът не му обърна внимание. Кинрос продължаваше да стои с гръб към нас.
— Не.
— Какво „не“? Не си превозвал или не си спомняш?
Кинрос пусна слушалката и се обърна към него:
— Това има ли нещо общо с убийството?
— Отговори на въпроса!
Капитанът оголи зъби.
— А ако не искам?
Броуди заговори, преди да даде възможност на Фрейзър да усложни още повече нещата.