— Успокой се, Йън, никой не те обвинява в нищо. Дойдохме само за да пробваме радиостанцията ти.
Кинрос остави станцията и ни изгледа войнствено. Подпря се на преградната стена и скръсти ръце пред гърдите си.
— Ще ми кажете ли за какво става дума?
— Това е работа на полицията — смръщи чело Фрейзър.
— А това е моят ферибот и моето радио. Щом искате да го използвате, кажете ми кое му е толкова спешно.
— Все още не можем да ти кажем, Йън — намеси се Броуди. — Но работата наистина не търпи отлагане. Повярвай ми.
— Това си е нашият остров. Имаме право да знаем какво става тук.
— Знам и ви обещавам да ви кажа.
— Кога?
Бившият инспектор въздъхна.
— Тази вечер. Но сега най-важното е да се свържем със сушата.
— Слушай сега — започна Фрейзър, но Броуди не му позволи да се изкаже.
— Имаш думата ми.
Кинрос се вгледа в него, изразът на лицето му показваше, че не е напълно удовлетворен. После се изправи и тръгна към вратата.
— Къде отиваш? — попита го Броуди.
— Нали искахте да опитам радиовръзката? Вече опитах.
— Не може ли да пробваш още веднъж?
— Няма смисъл. Ако някой ни е чул, щеше да се обади досега.
— Какво ще кажеш за другите лодки? Някой би ли могъл да изпрати съобщение от наше име? Скалите не могат да попречат за това.
— Сигурно не, но при всички случаи ще отслабят сигнала, а обсегът му е само петдесет километра. Ако искате да си губите времето и да пикаете срещу вятъра, ваша воля, но си го правете сами. — Той посочи към радиостанцията. — Натиснете онзи бутон, за да говорите, после другия, за да получите отговор. И го изключете, когато свършите.
И излезе. Фрейзър изчака вратата да се затръшне след него и се нахвърли на Броуди:
— Какво си мислиш, че правиш, по дяволите? Нямаш право да му казваш нищо.
— Нямаме друг избор. Нуждаем се от помощта на тези хора. И със сигурност няма да я получим, ако продължаваш да им крещиш.
Лицето на Фрейзър стана малиново.
— Един от тези боклуци е убил Дънкан.
— Да, и ако настроиш всички срещу себе си, никога няма да разбереш кой е бил — извика Броуди, после спря и пое дълбоко въздух, за да се успокои. — Кинрос е прав. Няма защо да си губим времето тук, при положение, че яхтата на Страчън има сателитна връзка. Най-добре е да отидем до училището и да потърсим Грейс, ако още е там.
— А ако не е? — троснато попита Фрейзър.
— Тогава ще чакаме пред дома им, докато един от двамата се прибере — отвърна Броуди и сви устни. Беше ясно, че не му е приятно да прибягва до услугите на Страчън. — Освен ако нямаш друга полезна идея.
Сержантът нямаше такава. Качихме се в колата и поехме към селото. Когато стигнахме до училището, видяхме, че черното порше на Грейс не е там. Малката сграда беше тъмна и празна.
— Сигурно са освободили децата по-рано заради тока. Изпуснали сме я, докато се разправяхме с Кинрос — измърмори ядосано Броуди.
Нямаше какво друго да правим, освен да отидем до дома на Страчън с надеждата да я намерим там. Отново изпаднал в мрачно настроение, Фрейзър подкара натам. Въпреки всичко изпитвах жал към него. Не беше човек, когото можеш да харесаш лесно, но смъртта на Дънкан наистина го бе поразила. И преди, и сега, той определено не се чувстваше на мястото си тук.
Вече наближавахме къщата на Страчън, когато Фрейзър извика:
— Какво прави тоя, по дяволите?
Саабът на Страчън хвърчеше по пътя срещу нас. Фрейзър изруга, успя да отбие навреме и настъпи спирачките в мига, когато саабът закова на няколко крачки от нас.
— Побъркан идиот! — извика сержантът.
Страчън вече бе скочил от колата и тичаше към нас, без да затвори вратата. Фрейзър свали стъклото и извика ядосано:
— На какъв се правиш, бе?
Но мъжът, изглежда, не го чу. Лицето му беше стряскащо бледо, очите му — широко отворени и изплашени. Той се наведе през отворения прозорец и каза задъхано:
— Грейс е изчезнала.
— Какво искате да кажете с това „изчезнала“? — попита Фрейзър.
— Имам предвид точно това. Изчезнала е. Няма я.
Броуди пръв слезе от автомобила.
— Успокойте се и ни разкажете какво стана.
— Казах ви! Боже, да не сте оглушали? Трябва да я намерим!
— Разбира се, че ще я намерим, но искам от вас да си поемете дъх и да ни разкажете всичко.
Страчън положи сериозни усилия да се успокои.