Annotation
Кралица Лирна продължава борбата на Воларианска земя, за да приключи войната веднъж завинаги…
След жестокото нападение от служители на Съюзника кралицата е изцелена точно от онези сили, на които не се е доверявала. Тя се стреми към съюз с тях, за да се опълчи срещу нахлуващата воларианска армия, и е твърдо решена да се бори за независимостта на Обединеното кралство.
Вейлин се изправя срещу тайнствения Съюзник. По пътя набира на своя страна и други фракции — а тяхната подкрепа е безценна, защото кръвната песен, изглежда, го е изоставила.
Защитниците на Кралството начело с кралица Лирна тръгват на поход, за да сразят най-сетне злата Воларианска империя…
Епичен финал на една от най-добрите дебютни фентъзи трилогии, писани някога!
Буклист
Класическо мрачно фентъзи, преливащо от екшън и разкрития по пътя към окончателната развръзка!
www.goodreads.com
Идеално заключение на майсторски написаната трилогия. Ненадминати герои, които предизвикват у нас истинска любов, възхищение и омраза. Историята стига до сърцераздирателната си кулминация…
Фентъзи Бук Ревю
Истински майстор разказвач!
Марк Лорънс
Антъни Райън
Благодарности
Първа част
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
Втора част
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
Трета част
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
Четвърта част
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
Пета част
1.
Приложение
Информация за текста
notes
1
Антъни Райън
Огнената кралица
Сянката на гарвана, Книга 3
На Род, Хелън, Амбър и Кайл
Благодарности
Още веднъж благодаря много на прекрасния ми редактор в „Ейс“ Сюзън Алисън, която преди три години пусна тази топка да се търкаля с един имейл до някакъв си човек във Великобритания, продал няколко бройки от самостоятелно публикуваната си фентъзи книга. Също така дълбоки благодарности към британския ми редактор Джеймс Лонг за неговата подкрепа и ангажираност с проекта. И накрая, сърдечни благодарности към многострадалните ми втори очи, Пол Фийлд.
Първа част
Гарванът покой не знае,
сянката му неуморно
се плъзга по земята.
Сеордска поема, неизвестен автор
Записките на Верниерс
Когато пристигнах, следван от своята пленница, той ме чакаше на кея. С изправена снага, както винаги, обърнал ъгловатото си лице към хоризонта и плътно загърнат в плаща си, за да се предпази от лъхащия откъм морето студ. Първоначалната ми изненада да го намеря там се стопи, щом зърнах кораба, излизащ от пристанището — тесен съд от мелденейски тип, пратен към Северните предели с важен пътник, който знаех, че ще му липсва силно.
Той се обърна да изгледа приближаването ми, стиснал устни в предпазлива усмивка, и аз осъзнах, че е останал, за да види моето заминаване. Срещите ни след освобождаването на Алтор бяха кратки и да си призная, някак напрегнати. Вниманието му беше погълнато от непрестанните военни безредици и каквато там болест го мъчеше след вече легендарния му щурм. Умората, превръщаща някога силните му черти в провиснала маска от червеноока летаргия, а острия му, макар и дрезгав глас, в глухо дуднене, вече беше отшумяла, виждах това. Скорошната битка, изглежда, му бе върнала живеца, което ме накара да се зачудя дали в кръвта и ужасите няма нещо, което да му вдъхва сили.
— Милорд — поздрави ме той с кратък официален поклон, после кимна към пленницата ми. — Милейди.
Форнела отвърна на кимването, но не каза нищо. Само го погледна безизразно. Соленият вятър развяваше косата ѝ, с една-единствена ивица сиво сред червеникавокафявата бъркотия.
— Вече получих подробни инструкции… — започнах аз, но Ал Сорна махна с ръка и каза:
— Не съм дошъл да ви инструктирам, милорд. Само да се сбогувам и да ви поднеса благопожеланията си за вашето начинание.
Вгледах се във физиономията му, докато чакаше отговор. Предпазливата му усмивка вече бе по-слаба, черните му очи ме наблюдаваха внимателно. „Възможно ли е? — зачудих се. — Нима търси прошка?“