Елеса я посрещна с бурна радост, тънките ѝ ръчички я стиснаха здраво за кръста и тя започна да се оплаква от безкрайните уроци на Велис.
— Кара ме да чета всяка сутрин и всяка вечер. И да пиша.
— Това са много важни умения — каза ѝ Рева, докато се освобождаваше нежно от ръцете ѝ. — Все пак и аз имам на какво да те науча, като му дойде времето.
Елеса намръщи личице срещу нея. То вече не беше толкова изпито, макар че очите ѝ все още бяха малко хлътнали.
— Какви умения?
— С лъка и ножа. И с меча също, като поотраснеш. Но само ако искаш.
— Искам. — Тя подскочи въодушевено, сграбчи Рева за ръката и я задърпа към къщата. — Научи ме сега!
Рева погледна начумерената Велис и спря момиченцето.
— Утре — каза му. — Днес имам друга работа.
— Още ли нямаш име за мен?
Жрецът със счупения нос хвърли уморен поглед към нея и поклати глава.
Бяха строени на насипния път, дванайсет мъже в овехтели дрехи, мръсни от пленничеството си в мазето на къщата. Някои се олюляваха леко, защото ефектите от различните билкови отвари на Велис можеха да се задържат с дни. Бележките, които бе натрупала по време на разпитите, изобилстваха от информация, близо петстотин страници с имена, дати, срещи, убийства — достатъчно, за да разкрият Църквата на Световния отец като гнездо на предатели, от Четеца до епископа, и може би достатъчно, за да я съкрушат.
— Той наистина ли е смятал, че може да го направи? — попита Рева безименния жрец. — Да свали дома Мустор и да управлява васалството от името на Отеца?
Жрецът вдигна глава и преглътна, докато събираше смелост.
— Свещено начинание, благословено от Отеца.
— Благословия, изречена от един окаяник, служещ на Мрачна твар. — Рева отстъпи назад и повиши глас, оглеждайки всички лица. — Вие сте глупци, толкова затънали в Десетокнижието, че не можете дори да съзрете истината в него. Отецът не благославя измамата и убийството, Отецът не се притича на помощ на онези, които измъчват деца в преследване на злите си цели.
Млъкна, усещаше как яростта ѝ се трупа отново, същата онази ярост, която я бе обзела по време на обсадата, яростта, която я бе накарала да прерязва гърла на робовладелци и да сече главите на пленници. Безименният жрец потрепери и преглътна пак в опит да потисне породения от ужаса напън за повръщане. Арентес стоеше зад редицата оковани мъже с цяла рота от домашната гвардия, с извадени мечове, и всеки от тях се взираше в предателите с мрачен копнеж.
„Вече всички сме убийци — помисли тя. — Окъпани в кръв, а ни чака и още.“ Погледът ѝ падна върху една позната фигура в края на редицата, жилест мъж, който за разлика от останалите срещаше с готовност погледа ѝ, а изражението му бе странно почтително. „Шиндал“, спомни си тя. Ханджията, който я беше упътил към Високата твърд. „Да видя лицето ти е единствената благодарност, която ми е нужна.“
Рева извади свитъка, затъкнат в колана ѝ, и го вдигна така, че да видят печата и донякъде несигурния подпис.
— По заповед на Светия четец всички вие сте отлъчени от Църквата на Световния отец. Забранено ви е да четете и да цитирате Десетокнижието, защото сте се показали недостойни за любовта на Отеца. — Погледна пак жреца със счупения нос. — Освен това знам името ти, тъй като Отецът не го иска, господин Йорент.
Видя ги как затварят очи, навеждат глави, някои шепнат молитви, един или двама плачат, подмокрили панталоните си, почти като воларианските пленници, преди да ги поведат към дръвника, макар че онези не се молеха, само просеха милост.
— Лорд Арентес — каза Рева. — Свалете им оковите и ги пуснете.
Велис не изрази никакъв укор, само озадачение.
— Те вече заговорничиха веднъж срещу твоя дом, какво ще им попречи да го направят пак?
— За един заговор е нужна тайнственост, скрити имена, скрити лица. А сега на тях сенките са им отказани.
— А ти отказа на себе си правосъдие.
— Не, само мъст. Отецът винаги е бил ясен по въпроса, че това не е едно и също.
Месец по-късно започнаха да пристигат различните контингенти наборници, макар че бързо настъпващата зима до голяма степен обезкуражаваше преходите. Заради все по-усилващия се студ Рева заповяда да прекратят работата върху стените и всички работници да се пренасочат към възстановяването на самия град, така че палатките и промазаните кожи да бъдат заменени със стени и керемидени покриви. Дажбите бяха въведени отново, когато снегът затрупа планинските проходи към Нилсаел и спря по-нататъшните доставки от южния бряг.