— Моят приятел… харесва теб — каза надзирателят на развален език на Кралството, като я хвана за лицето и го завъртя така, че да може тя да види ухилената му физиономия. — Иска да те… ебе. Може понижи цената… Но аз негов длъжник. Ти… иска ебеш, хубавице?
Усмивката бе тази, която го уби, не толкова ударът. Радостната ѝ, похотлива усмивка го накара да се намръщи озадачено и да се дръпне изненадано назад точно колкото да открие гърлото си. Вейлин я беше научил на този удар — уроците на жреца по самоотбрана без оръжие никога не бяха толкова задълбочени, нито пък толкова ефективни на практика. Стегнатите ѝ пръсти се забиха в гърлото на надзирателя с такава сила, че му смачкаха ларинкса и го оставиха да се гърчи на пясъка, бълвайки кървава пяна. Рева се претърколи, избегна върха на едно копие и го сграбчи за дръжката, преди собственикът му да го е дръпнал обратно за нов опит. Нанесе в лицето на мъжа ритник, от който той залитна назад, а после скочи на крака с копието в ръце.
Завъртя се, докато се приближаваха към нея, и върхът на копието рязна обезоръжения копиеносец през очите и още веднъж през лицето. Вторият копиеносец връхлетя срещу нея с прекалено дълго мушкане, което показваше, че опитът му е ограничен до гавра с безпомощни пленници. Тя го парира без затруднения, като отклони копието с дръжката на своето и се завъртя, за да забие тъпия му край в тила на мъжа; вратът му се прекърши с приятен пукот.
После спря и се вгледа в другите. Те се колебаеха, хвърляха предпазливи погледи към ослепения от нея мъж, който пищеше, а през притиснатите към лицето му длани се стичаше кръв.
— Хайде! — прошепна Рева, докато те се споглеждаха неуверено. — Не може да си мислите, че заслужавам да живея.
Някъде наблизо отекна рог и очите на Рева зърнаха група конници, които се показаха над дюните на няколкостотин крачки от тях. Обърна се и видя още ездачи да се приближават от северния край на брега. Всяка мисъл, че може скоро да бъде спасена, се стопи при вида на явното облекчение на роботърговците.
Водещият ездач спря до тялото на надзирателя със смазания ларинкс. Тези конници се различаваха от воларианците, които Рева бе виждала — носеха червени нагръдници и наколенници. Би ги взела за куритаи, ако не беше явното веселие върху лицето на водача им, докато гледаше трупа на надзирателя — веселие, което се споделяше от трийсетината ездачи зад гърба му.
Роботърговците посрещнаха мъжа в червено с възмутено бърборене. Сега, когато имаше и други свидетели на сцената, те изглеждаха много по-малко уплашени. Ездачът не им обърна внимание, премести погледа си върху Рева и усмивката му се разшири. Вдигна ръка, за да накара роботърговците да млъкнат, и попита нещо. Отговорът го накара да повдигне вежди. Роботърговецът с нараненото лице се опитваше да спре кръвта с парцал, сочеше Рева и ломотеше нещо с писклив от ярост глас.
Мъжът с червената броня обаче не изглеждаше трогнат от молбите им. Наведе се в седлото, кимна към Рева и даде кратка команда. Увереността на роботърговците видимо се стопи, щом чуха думите му, и те се заозъртаха с опасение към нея, като шаваха неспокойно. Ездачът заговори пак, изрече една-единствена дума и останалите конници изтеглиха мечовете си с еднаква бързина и сръчност. Водачът посочи със своя меч първо към роботърговците, а после към Рева и повтори първата си команда бавно и отчетливо.
Роботърговците, вече пребледнели и отстъпващи пред многото остриета, които ги заобикаляха, тръгнаха бавно към Рева, приведени ниско. Тя не виждаше голям смисъл да удължава схватката, така че избра най-високия и запрати копието в центъра на гърдите му, после се втурна напред, претърколи се под бясно размаханите мечове на останалите и грабна оръжието му. След това да се справи с другите се оказа не по-сложно от лека тренировка.
Седеше във вериги в една клетка на колела, а наблизо стояха двама от воларианците с червени брони. Останалите оглеждаха другите пленници. Беше успяла да остави белег на един от тях, там на брега, като запрати меча си по първия, който се приближи. Той го избегна с неестествена ловкост, но не преди премятащото се острие да остави дълга резка на челюстта му. Беше очаквала смъртта да дойде бързо, но раненият като че ли намери случката за също толкова забавна като своите другари. Те вече бяха доста развеселени от разправата ѝ с роботърговците, запляскаха одобрително с ръце по нагръдниците си, когато тя уби последния, дългурест мъж, който се опита да избяга, само за да бъде изритан обратно към нея. Не оцеля дълго.