— Не, скъпа сестричке, имаше кралица. Очаквам скоро да получа главата ѝ, ако адмиралът ми извади тялото ѝ от морето.
Рева се помъчи да потисне надигналата се в нея ярост и несигурност. „Всичко, което чувстваш, ѝ разкрива още — укори се тя. — Не чувствай нищо.“ Но това се оказа безнадеждна кауза, защото мислите за кончината на кралица Лирна неизбежно извикваха образи на някой, който не беше с нея.
— А — каза императрицата с уморена въздишка. — Значи той идва пак да ни тормози. — Изгледа Рева с повдигната вежда и устата ѝ се изкриви в леко раздразнение. — Чух, че прекарал една армия от единия до другия край на вашето Кралство за по-малко от месец, само за да те спаси. Какво ли ще направи сега, чудя се?
„Не чувствай нищо!“ Рева изпълни ума си с успокоителни образи, радостното гушкане в тъмното с Велис… Елеса, препъваща се из градините със своя дървен меч… Но всичко това избледня в светлината, хвърлена от една-единствена мисъл, пламтяща от увереност: „Той ще дойде, ще ме освободи и ще те убие.“
Лицето на императрицата потръпна отново, цялото ѝ веселие изчезна и когато заговори отново, гласът ѝ беше хладен, емоциите в него прогонени от студена логика.
— Той води със себе си певица, нали? Мога да я чуя. Песента ѝ е силна, но мрачна. Опетнена от твърде много невинна кръв. Но предполагам, че това чувство ти е познато.
Тя пристъпи напред и гергефът падна от ръката ѝ. Окървавените ѝ пръсти се вдигнаха да погалят лицето на Рева.
— Мина повече от век, откакто съм се наслаждавала на жена — продължи тя със същия безизразен глас. — Сладко девойче от един северен град, чието семейство скоро беше издигнато до червеното. Отраснало в глезотии, то намираше очарование в крайностите и изпитваше извратена наслада от многото ми разкази за убийства. Съмнявам се, че нейното собствено ѝ се стори толкова приятно, макар че се погрижих да е бързо.
„Не чувствай нищо!“ Бузата на Рева потрепна под допира на императрицата и тялото ѝ затрепери издайнически; оковите между китките ѝ се изпънаха.
— Но — продължи императрицата, като плъзна пръст по брадичката на Рева, — след завръщането си намирам, че плътта не ме блазни и че всичко, което някога ми е доставяло удоволствие, сега е само смътен спомен. По-рано не я разбирах, нуждата на Съюзника. Но сега ми е ясна: безброй години на усещания, необагрени от чувства, освен копнежа всичко да приключи. По-лошо от всяка смърт.
Неспособна да понася повече това, Рева дръпна лицето си от допира на императрицата. Бузата ѝ пареше, все едно са я зашлевили.
— По-добре ме убий — изсъска тя. — Тук и сега. Ако си мъдра, няма да поемеш и най-малкия риск, че някога мога да се освободя от тези окови.
Чу как Лиеза отстъпи неволно назад и ахна уплашено.
— А какво ще му е забавното на това? — попита императрицата и в гласа ѝ се върна някаква емоция. — Народът ми толкова обича своите зрелища, а в теб ще намерят много поводи да вият от радост, сигурна съм…
Внезапно императрицата млъкна и се обърна към западната стена. За секунда по лицето ѝ пробяга спазъм на неподправен гняв, елегантните ѝ черти се изкривиха в безсилна ярост, но после омекнаха и тя издиша тихо със съскане.
— Изглежда, сестричке — каза тя на Рева, — имам да екзекутирам един адмирал. Кралицата ти остава упорито вкопчена в главата си. Все пак не се съмнявам, че с времето ще ми достави не по-малко забавление от теб.
Обърна се към стражите.
— Върнете сестра ми на Варулек и му дайте също и тази. — Махна към Лиеза. — Нека ги затворят заедно, защото искам да осигуря на сестра си всякакви удобства между зрелищата. Кажете му, че според мен историята за Джарвек и Ливела би била чудесен дебют. Тълпата винаги се радва на класиката.
И се отдалечи, като подхвърли през рамо една последна заповед, изречена тихо, но натежала от мрачни намерения:
— И кажете на надзирателите в подземията да довършат подготовката на новия ми генерал.
7.
Френтис
Той посегна към кордата и пръстите му се впиха в плътта му, докато се мъчеше да я улови достатъчно добре, че да я скъса. Мъжът с червената броня се засмя и пак го изрита в корема. Въздухът излетя от тялото му, а кордата заглуши един неволен вик.
— Стига вече — предупреди го мъжът с усмивка. — Тя не иска да пострадаш.
Стъпи с ботуш върху гърдите на Френтис и го натисна към пода, а двамата му другари пристъпиха напред с окови в ръце.
— Тя заръча да ти кажа — продължи мъжът с кордата, като го натисна по-силно с ботуша си, — че можеш да избереш кой от приятелите ти да живее. Но само един.
Френтис се опита да го ритне, но мъжът избегна ритника, хвана го за глезените и отпусна смазващото си тегло върху него. Другият вече беше сграбчил ръцете му, издърпа ги над главата му и щракна една гривна около дясната му китка.