— Не мога да проумея защо те иска толкова отчаяно — рече ухиленият мъж и очите му се плъзнаха по проснатото тяло на Френтис с хладно безразличие. — След като може да има всеки от нас…
Чу се внезапен трясък на счупено стъкло и от слепоочието на ухиления сякаш порасна арбалетна стрела. Главата му се завъртя, устата му се отвори като за вик и той рухна по очи на пода. Отсрещният прозорец избухна, когато Иллиан се хвърли през него с краката напред и скочи до трупа на Лемера с изтеглен меч. Замахна към мъжа, който държеше ръцете на Френтис, и остави дълбока рана на челото му, тъй като той отскочи със забележителна пъргавина. Другарят му избегна следващия ѝ удар, претърколи се и се изправи с перфектно задно салто, стиснал извадения си меч. И двамата обаче бяха принудени да пуснат Френтис.
Той се надигна светкавично на колене, веригата, захваната към китката му, изсвистя като камшик и се уви около краката на по-близкия мъж. Той я дръпна силно, събори мъжа на пода, после скочи и стовари и двата си крака върху главата му. Вратът на мъжа се скърши с пукот. Френтис грабна меча му, завъртя се и видя, че Иллиан се бие отчаяно с другия: размахваше трескаво меча, докато онзи я изтласкваше назад. На лицето ѝ беше изписано безсилие, а мъжът с червената броня се хилеше също като загиналия си другар. Френтис замахна с веригата към него и го накара да отстъпи с бързина, която би засрамила дори един куритай, и това даде на Иллиан достатъчно простор да мушне към гърлото му. Онзи парира удара с опитна лекота, но нямаше как да реагира на замаха на Френтис към крака му. Мечът потъна толкова дълбоко, че застърга в кост. Мъжът изруга, но на лицето му нямаше гняв, само веселие и дори възхищение. Той кимна одобрително на Френтис точно преди мечът на Иллиан да прониже гърлото му.
— Братко! — Тя се втурна към него, очите ѝ го оглеждаха за рани.
— Не съм ранен. — Той отиде при трупа на мъжа със счупения врат и намери ключа за белезниците в ботуша му. — Ти пазиш стаята ми?
— Редуваме се. На покрива отвън има удобен корниз.
Погледът му се насочи към Лемера, очертана върху чаршафите сред разширяващо се петно тъмна кръв. „Аз избирам да умра свободна…“
— Знам, че не си нарушил клетвата си, братко — каза Иллиан, като проследи погледа му. — Тя ми каза, че намира утеха да спи при теб.
Френтис навлече ризата и панталоните си и посегна към ботушите.
— Какво става навън?
— Всичко е тихо. Не бях усетила никаква тревога, докато не чух борбата. — Тя отиде при първия убит от нея мъж и клекна да извади стрелата от черепа му със стържещо мляскане. — Какви са тези?
— Наричат се арисаи. И не се съмнявам, че има още. — Той взе меча си и се втурна към прозореца. Очите му се плъзнаха по празните улици долу и към стените, където крачеха стражите. Нищо, никаква следа от заплаха. „Сетил си се да провериш канализацията…“ Очите му се насочиха към една шахта с железен капак на павираната улица долу. „Чакат. Имат заповед да се погрижат преди всичко за мисията на своята императрица.“
Потрепери, щом осъзна, че ако не беше предупреждението ѝ, сега той щеше да е окован, а хората му изклани. Отлично разбираше, че това предупреждение не е било грешка. „Тя е искала да се провалят.“ Хвърли поглед назад към тихата стая с труповете. „А те още не знаят, че са се провалили.“
— Доведи Греблото, Лекран и инструктор Ренсиал — нареди той на Иллиан, като влезе обратно вътре. — А също и Текрав. Действай тихо, но бързо.
Висеше между Лекран и Ренсиал с клюмнала глава и веригите на глезените му дрънчаха по паветата, докато двамата го влачеха към железния капак на канализацията в сянката на главния склад в града. За разлика от Лекран и Ренсиал, червената емайлирана броня на Греблото не покриваше съвсем туловището му, така че той бе принуден да ги следва, придържайки се към сенките. Френтис беше сигурен, че арисаите ще си отварят очите; опитът му с тях, макар и кратък, го беше убедил колко е опасно да подценява уменията им и същевременно му бе подсказал възможна тяхна слабост. „Начинът, по който се усмихват. Те извличат наслада от битката, от убиването, а насладата може да прави хората твърде нетърпеливи.“
Щом се приближиха до шахтата, от сенките изплува фигура с червена броня. Френтис вдигна глава с полузатворени очи и бе възнаграден с приветствена усмивка.
— Значи мина без проблеми? — попита шепнешком мъжът на волариански, неразумно задържайки погледа си върху Френтис, докато се приближаваха.