Воларианците се оказаха разнородна пасмина: някои побягваха още щом зърнеха Френтис, други пък веднага се втурваха срещу него. Когато димът се сгъсти отново, той се оказа нападнат от конен куритай, който явно не се смущаваше от намалената видимост — препусна към него на отличния си жребец, две педи по-висок от неговия собствен. Френтис се изви в седлото, когато куритаят се приближи и мечът му се спусна, за да се впие в шията на коня му. Скочи от животното, когато то изцвили от болка и залитна сред фонтан от кръв, стъпи ловко на крака и метна нож към куритая. Ножът се заби в лицето му, току над челюстта, но не успя да спре устрема му.
Френтис се претърколи и опита да посече към краката на атакуващия жребец, докато той прелиташе покрай него. Но куритаят беше прекалено опитен ездач и в последния момент промени посоката на животното и избегна острието. Френтис метна още един нож, докато куритаят се извърташе за повторна атака. Стоманеното острие потъна в бута на коня и го накара да отстъпи. Френтис се втурна напред, скочи и замахна. Изкованият в Ордена меч разсече бронираната ръкавица на китката на куритая. Той падна от седлото, претърколи се, изправи се и се врътна да посрещне Френтис с насочен напред меч. От отсечената му китка бликаше кръв. Френтис чу зад себе си познато ръмжене и падна на едно коляно. Боец и Чернозъбка го прескочиха и нападнаха куритая в добре отработен синхрон. Кучката сключи челюсти около крака му, докато Боец му разкъса гърлото.
Френтис не остана да гледа, а се втурна през дима да търси още врагове. Насочи се към силен рев, последван от звън на множество оръжия, и след секунди видя как пехотата му се разправя с батальон свободни мечове. Явно се бяха врязали стремително в строя им, ако се съдеше по това как той се бе огънал и разкъсал в центъра, сечаха и мушкаха с брадвите и сърповете си и на всяко лице грееше свирепа ярост.
Известно време свободните мечове се мъчеха да задържат позицията си, струпани накуп в съответствие със заповедите, които им крещяха офицерите им. Много освободени роби загинаха под мечовете им, но строят им вече бе разкъсан и за разлика от хората, срещу които се биеха, те все още се залъгваха с мисли за дълъг живот и семейство. След още няколко мига трескава съпротива наемниците започнаха да се прекършват, мъже се обръщаха и побягваха в дима, отначало по един, по двама, а после по десетина наведнъж. Един се втурна право към Френтис и се закова ококорено на място, тупна по задник и изпусна меча си. Френтис го изгледа строго и посочи на запад. Свободният меч го зяпна за секунда, после се изправи трескаво и побягна.
— Строй се! — изрева Френтис на тичащите наоколо освободени роби, някои от които продължаваха да мушкат мъртвите воларианци.
С много викане и блъскане той успя да въведе някакъв ред, а назначените за сержанти дойдоха на себе си, щом го зърнаха, и строиха ротите.
— Продължавайте, докато излезете от дима — заповяда Френтис, а после се обърна и закрачи към воларианския център. Строят устоя само докато освободените роби чуха звуците на още битка — тогава неутолената им жажда за кръв изригна в общ вик и те се втурнаха в спонтанна атака. Понеже знаеше, че ще са глухи за всякакви по-нататъшни заповеди, Френтис атакува заедно с тях. Димът се разнесе и видяха плътна стена от варитаи с безизразни лица, насочили копията си към тях.
Освободените роби нападнаха без колебание. Тук обаче липсваше паниката, която бе обхванала свободните мечове — варитаите отстъпиха в отговор на пронизителен тръбен зов и образуваха нова защитна формация на двайсетина метра по-назад. Френтис виждаше две фигури по средата на смаляващия се кръг от варитаи: плещест мъж с вдигната към устните му тръба, сержант ветеран, ако се съдеше по бронята му, и друга, по-слаба фигура с шлем на младши офицер.
— Стой! — Френтис вдигна меча си и освободените роби се събраха за нова атака. Яростта вече ги бе обзела всичките, оцапаните със сажди лица бяха разкривени от свирепа жажда за още кръв, а почервенелите оръжия в ръцете им потръпваха от очакване.
— Можем да се справим с тях, братко! — извика дрезгаво една жена на езика на Кралството. Държеше в едната си ръка кинжал, а в другата — къс меч, и двете оръжия окървавени от върха до дръжката. На Френтис му трябваше малко време, за да познае в тази задъхана фигура с почерняло лице Лисел, бившата свещарка от Рансмил.