— Направихте достатъчно за днес, госпожо — каза ѝ той. „Освен това имаме да попълваме загуби“, добави наум. — Ще намерите сестра Иллиан и Плетача на възвишението. Моля, доведете ги тук.
Тръгна около почти идеалния кръг варитаи, като се взираше през разсейващия се дим, за да се увери, че левият фланг на воларианците е сразен. Свободни мечове тичаха във всички посоки, а гарисаите напредваха към варитаите в добър ред, начело с Ивелда и Лекран. Френтис вдигна ръка, за да ги спре, и се обърна да преброи бързо оставащите варитаи. „Триста.“ Два пъти повече, отколкото имаше вече в армията си.
— Братко. — Иллиан спря до него с арбалет в ръка. Той огледа превръзката на челото ѝ, раната беше току под косата ѝ и от нея още се процеждаше кръв. — Куритай — поясни тя със свиване на рамене.
Той кимна и се обърна пак към варитаите.
— Чакайте моята заповед.
Приближи се до кръга от войници-роби, вперил очи в двете фигури в центъра му. Плещестият сержант стоеше неподвижно, с изправен гръб, и се взираше в него. На смръщеното му лице личеше упорито непокорство, на което Френтис не можеше да не се възхити. Офицерът до него беше поне два пъти по-млад и видимо не толкова дързък, очите му шареха по освободените роби наоколо, а лицето му бе побеляло от ужас.
— Сам си — извика Френтис на плещестия мъж над редиците неподвижни варитаи. — Офицерите ти са мъртви или тичат обратно към Нова Кетия. Ако искаш да се присъединиш към тях, заповядай на тези мъже да сложат оръжие.
Лицето на сержанта се изкриви в отвращение, той плю на земята и изрече само една дума, пропита от презрение:
— Роб!
Арбалетната стрела на Иллиан се заби в нагръдника му току вляво от гръдната кост. От такова близко разстояние не беше проблем да проникне през бронята и костта, за да намери сърцето.
— Ами ти, почитаеми гражданино? — извика Френтис на младия офицер, който бе зяпнал падналия сержант, а стичащите се от очите му сълзи му придаваха вид на дете, изгубено в гора с опасни непознати. След миг той се овладя достатъчно, за да вземе тръбата от трупа на сержанта. Сигналът, който изсвири, беше пресеклив и тънък, но явно достатъчно ясен. Като един, варитаите оставиха оръжията си и се изправиха пак в строя. Всяко лице изразяваше не повече емоция от камък.
— Можеш ли да излекуваш толкова много? — попита Френтис Плетача, когато лечителят се появи с освободените си варитаи.
Плетача се засмя тихичко с вече привичната му тъжна усмивка.
— Говориш все едно имам избор, братко.
Нова Кетия гореше. Високи колони дим се издигаха от гъсто скупчените ѝ улици. Повечето пожари, изглежда, бяха съсредоточени около пристанището, където се виждаха множество отплаващи кораби. Всички газеха ниско, а един бе толкова тежко натоварен, че се преобърна, щом стигна изхода от залива, и мънички като мравки фигурки заскачаха през борда му. На юг дълга върволица хора се точеше през градските порти и далекогледът на Френтис потвърди, че това са в по-голямата си част сиви, прегърбени под товара на най-разнообразни домакински вещи и теглещи подир себе си деца. Върху всички лица бяха изписани объркване и страх.
— Можеха да почакат да дойдем — промърмори Греблото.
— Една битка по-малко за водене — каза Френтис. Бяха се настанили на лагер сред някакви руини върху ниско плато на близо миля източно от града. Трийсет и четири нарече мястото Стара Кетия, която била унищожена преди векове, по време на Ковашката ера. Бившият роб се върна от разузнаването си в късния следобед, след като двамата с инструктор Ренсиал бяха пратени на сутринта.
— Изглежда, новината за нашата победа е имала драматичен ефект — докладва Трийсет и четири. — Губернаторът решил да екзекутира всички роби, вместо да ги остави да попаднат в ръцете ни. Но тъй като робите в града били два пъти повече от свободните хора, това се оказало неразумен курс на действие. Бунтовете бушуват от три дни, хиляди са загинали, още повече са избягали.
— Робите ли държат града? — попита Френтис.
— Само един квартал. — Трийсет и четири посочи към част от града, която изглеждаше още по-забулена в дим от другите. — Поради липсата на оръжия загубите им са тежки. Успяхме да стигнем дотам и да се свържем с водачите им. — Той се обърна с усмивка към Френтис. — Изглежда, те са чували много за Червения брат и очакват с нетърпение неговото пристигане.
— Една битка по-малко — промърмори Греблото и стана.