— По-добре стойте по средата, ваше величество — посъветва я той.
Лирна погледна на изток и видя две големи стени от прах, които напредваха една срещу друга в равнината. От време на време прахът се разнасяше, разкривайки маршируващи полкове, и ѝ даваше някаква представа за разположението на Марвен. Той беше сложил от лявата си страна, до реката, плътна линия кралски гвардейци, което би попречило на обходни маневри на врага от тази посока. Центърът се държеше от смесица от нилсаелци и кралска пехота, докато основната част от кавалерията се движеше успоредно на тях по десния фланг. Зад главните сили имаше още четири полка пехота и ренфаелските рицари, макар че само две трети от тях бяха на коне — останалите трябваше да изтърпят унижението да влязат в битка пеш.
— Бива си я гледката, ваше величество — каза Илтис с рядка за него усмивка.
Вече ѝ беше дошло до гуша от битки, но ги беше виждала само като участничка. Да наблюдава развитието на една от такова разстояние предизвикваше у нея странно чувство на вина, сякаш е зрителка на някакво кърваво забавление.
— Така е, милорд — отвърна тя и се насили да се усмихне. — Бива си я гледката.
Мурел се появи до нея, превита и задъхана.
— С поздрави от брат Холун, ваше величество — изпъшка тя и ѝ подаде един далекоглед. Лирна го взе, разпъна го и го насочи към воларианската армия. Трябваше да мине малко време, докато прахта се разсее достатъчно, за да ги различи. Откри, че са подредени в стегнат строй и батальоните свободни мечове маршируват в ритъм. Също като Марвен, техният командир беше сметнал за мъдро да разположи пехотата в близост до реката, а по-голямата част от кавалерията на своя ляв фланг. Все пак тя забелязваше, че линията им е разтеглена и рехава, пехотата се движеше само в две редици, за да може да оформи достатъчно дълъг фронт, равен на този на нейната армия.
Прахта се разнесе достатъчно, за да ѝ позволи да види ариергарда им.
— Никакви резерви — промърмори тя. „Да не би да се опитва да ни обезкърви? Да жертва цяла армия, за да намали броя ни?“ Даже за един размътен ум това изглеждаше глупава стратегия. „Защо не събере достатъчно сили да ни срещне в равно съотношение по-нататък по пътя?“
Марвен спря армията на триста метра от воларианците. Кумбраелските стрелци излязоха напред и се строиха в три гъсти редици. Бурята я беше оставила само с една трета от хората, потеглили с нея по повеля на Благословената дама. Все пак надупчените от стрели трупове, които бе видяла при Алтор, показваха достатъчно красноречиво какво могат да направят дори малък брой умели стрелци, а тя имаше над три хиляди. Към тях се прибавяха дванайсет натоварени на каруци балисти, които сега се търкаляха напред. Лирна ги огледа всичките през далекогледа, за да се увери, че Алорнис не е успяла някак си да се измъкне от опеката на Давока, и въздъхна облекчено, щом видя, че я няма. Беше дала на лоначката строги указания да върже ръцете и краката на лейди изобретателката, ако тя опита да се включи в битката, и се надяваше, че не се е стигнало дотам.
През редките редици на стрелците пробяга движение, когато воларианците стигнаха на двеста крачки от тях. През далекогледа тя различи мъже, които стояха, вдигнали изпънатите си лъкове, със стрели, набучени гъсто в земята около нозете им. Пуснаха тетивите едновременно и дъждът от стрели бе толкова гъст, че тя можеше да проследи полета им — тъмен облак, който се изви като дъга между двете армии. Линията на воларианците сякаш затрепери под мощния обстрел, като главният удар беше поет от центъра.
Скоро в боя се включиха и балистите. Поне двайсет души паднаха при първия им залп, а редиците на централните батальони оредяваха с всяка крачка. Лирна гледаше как един батальон бе опустошен: десетки мъртви и ранени падаха на всеки десет крачки и накрая бойците неизбежно почнаха да забавят ход. Един офицер в тила им въртеше коня си насам-натам, размахваше меч и крещеше заповеди, докато стрелата на една балиста не проби нагръдника му с такава сила, че го изхвърли от седлото. Батальонът се забави още повече, спря, после се разкъса, мъжете захвърлиха оръжията си и хукнаха назад, приведени под несекващия смъртоносен дъжд.
Лирна не можа да чуе вика, който трябва да бе изригнал от гърлата на кумбраелците, но знаеше, че той е свиреп израз на незадоволена жажда за мъст. Без да чакат заповед, те се втурнаха в атака и се устремиха към пролуката във воларианския строй. Марвен не беше човек, който пропуска възможностите, и даде сигнал за мигновено настъпление. Цялата Кралска гвардия се затича напред, а кавалерията отдясно пришпори конете си в атака. Лирна видя как кумбраелците връхлитат врага преди облакът прах да стане прекалено гъст. Зърна как центърът на воларианците се разкъса под свирепата им атака, но скоро цялото поле беше погълнато от кълбящия се прах, в който се мяркаха само неясните фигури на биещи се мъже.