— Изглежда, ги правим щастливи — каза тя, изправи се и вдигна брадвичката над главата си. Окървавеното острие свидетелстваше, че собственичката му не се е дала лесно, и тя смяташе да направи същото. — Останете до мен и ще ги накараме да плачат!
Кинжалите на кралицата изреваха в един глас, свиреп рев на предизвикателство и жажда за кръв, и размахаха оръжията си към арисаите, засипвайки ги с обиди.
— Ще те накарам да си изядеш топките, шибаняк ухилен! — извика един плещест мъж с алебарда към най-близкия арисай, който, изглежда, намери това за още по-весело.
Лирна срещна погледа на лорд Норта и прочете в него мрачна решителност. Той сведе поглед към Снежинка, която вече бе склопила очи, и лицето му потръпна от ярост и скръб. После се изпъна.
— Ще изведем нашата кралица оттук! — викна той на войниците си. — Строй се за атака!
Реакцията бе незабавна: Кинжалите на кралицата се раздвижиха с несъзнателна прецизност, родена от месеци тренировки, и за броени секунди образуваха клин. Норта вдигна меча си и се приготви да даде заповед за настъпление, но спря, щом зърна някакъв смут в редиците на арисаите. Гъмжилото се раздели и напред пристъпи висок мъж, със същата червена броня като тях, но с лице на старец, с изпити черти, тънки устни и бледосини очи. За разлика от арисаите, той не се усмихваше.
Лирна видя как ръката с меча на Норта увисна и той зяпна смаяно високия мъж.
— Аспект?
9.
Рева
— Защо ти не се… страхува?
Лиеза говореше езика на Кралството разбираемо, но не съвършено, макар и много по-добре, отколкото Рева се справяше с воларианския. Беше седнала на единственото легло, обвила здраво с ръце вдигнатите си колене, и очите ѝ блестяха, докато гледаше как Рева си прави упражненията. На първия ден от тяхното затворничество Варулек ѝ беше дал къс дървен меч и внимателно изречен съвет:
— Готви се с цялото възможно усърдие. Арената не се интересува коя си, само каква можеш да бъдеш.
Жилището им се състоеше от подобна на пещера стая без прозорци, която им даваше достатъчно място за упражнения. Рева танцуваше по мозаечния под и криволичеше между елегантните колони от черен мрамор, нашарен с бели жилки. Стените бяха украсени с избелели картини, изобразяващи двубои между различни зверове и хора, и тя бе забелязала как Лиеза се старае да не гледа към тях. В единия край на стаята в пода имаше голяма баня, снабдявана с топла вода по някакви скрити тръби. Освен леглото обаче нямаше кой знае какви мебели и нищо достатъчно тежко, че да служи за оръжие. Даже дървеният ѝ меч беше от сандалово дърво и щеше да се пръсне при първия допир с нещо по-твърдо.
— Страхът убива — каза Рева на робинята и се завъртя в последна комбинация от парирания и мушкания. — Щеше да се страхуваш по-малко, ако тренираше с мен.
Упражненията бяха измислени от самата нея, силно модифициран вариант на стандартните упражнения на Ордена на Вейлин, предназначени за битка срещу куритаи. Макар че от онова, което ѝ беше казала Лиеза за зрелищата, Рева заключи, че една битка с елитните роби може би ще е за предпочитане. Беше разпитвала подробно момичето няколко часа и го остави на мира едва когато то се разплака при описанието на някаква котка със зъби като кинжали.
— Аз не съм… боец като теб. — Лиеза уви ръце по-плътно около себе си и опря глава на коленете си.
— Каква си тогава? — попита Рева.
— Робиня. — Момичето говореше шепнешком, без да вдига глава. — Винаги била само робиня.
— Трябва да имаш някакви умения, способности.
— Числа, букви, езици. — Лиеза сви рамене. — Господарят ми ме научил на много неща. Но те няма бъдат от полза тук. Аз съм Авиеле, а ти — Ливела.
— Кои са те?
— Сестри. Едната слаба, другата силна.
Рева изсумтя раздразнено, отиде до леглото, сграбчи момичето за китките и го вдигна да се изправи.
— Погледни ме! — Надигна брадичката ѝ, а после я разтърси, докато очите ѝ се отвориха, мокри и блестящи от тревога. — Стига с тези приказки. Ще имаме нужда от цялата си сила, твоята и моята, ако искаме да оцелеем от това, което ни чака тук.
Момичето клюмна и сълзите му потекоха отново.
— Аз не такава като теб…
Рева вдигна ръка, за да я зашлеви. „Ще събудя куража ѝ с пердах, ще я накарам да се упражнява и ще я бия всеки път, щом се разколебае. Бързо ще се научи, ако насиня малко тези съвършени крачета, тая жалка безбожна грешница…“