Рева насочи вниманието си към арената и видя, че балконът предлага почти пълен изглед към големия пясъчен овал. Прецени, че овалът е широк може би двеста и петдесет крачки и дълъг близо четиристотин. За него се грижеха множество роби, които усърдно заравняваха пясъка върху тъмните петна, без съмнение признаци за по-раншна касапница. Погледът ѝ се плъзна по тълпата и тя забеляза как се е променила тоналността на смесените им гласове: страхът беше отстъпил място на всеобщо нетърпеливо бърборене. „Те се страхуват от нея, но не могат да устоят на онова, което им предлага“, реши тя и почувства прилив на презрение.
— Да, ужасни са, нали? — отбеляза императрицата, като посръбваше от чая си.
Рева преглътна една въздишка. „Не чувствай нищо. Не мисли нищо.“
— Ти мразиш ли народа си както аз мразя тази паплач? — продължи императрицата. — Лековерието им понякога е досадно.
Рева знаеше, че това е уловка — тази жена се опитваше да разпали в нея гняв, който би могъл да ѝ разкрие нещо ново. Но тя откри, че в мислите ѝ няма ярост, когато се насочиха към народа ѝ, нейния доверчив народ.
— Те отблъскваха най-добрата ти армия в продължение на месеци — каза Рева. — Гладуващи и лишени от надежда, те даваха кръвта и живота си, за да се спасят един друг. Докато твоят народ се наслаждава на жестокостта и превръща убийството в забавление. Ще запазя омразата си за него.
— А чувството за вина — за себе си. — Императрицата отхапа от друга пастичка и повдигна вежди, леко разочарована. — Всички имат вкус на пепел — промърмори и захвърли пастичката.
Рева се опита да не обръща внимание на настойчивия поглед на императрицата и се съсредоточи върху нова суматоха на арената. Две групи мъже излизаха от врати в противоположните краища на овала. Първоначалните овации на тълпата скоро утихнаха, когато стана ясно състоянието им. Всички бяха голи, повечето в средна или напреднала възраст, бледи и треперещи под внимателния оглед на тълпата, някои бяха прикрили с ръце гениталиите си, други стояха в явно объркване или шок.
— Извини ме за момент, сестричке — каза императрицата и стана отново. Отиде до края на балкона, където чакаше един паднал на коляно арисай, който ѝ предложи къс меч. — Ето още едно доказателство за безграничната щедрост на вашата императрица! — извика тя и ръката ѝ описа тържествена дъга от единия край на арената до другия. — Добавям още два отбора към почитаната Битка за меча. От дясната ми страна е Достопочтената рота на предателите, а от лявата — Свещеният орден на корумпираните чиновници. И двете си навлякоха моето неудоволствие със своята нелоялност и алчност, но състрадателната ми женска душа ме заставя да проявя милосърдие. В днешното състезание ще има само един победител, комуто ще бъде разрешено да доживее дните си в робство и на семейството му ще бъдат спестени Трите смърти.
Тя взе меча от коленичилия арисай и го метна по средата на арената. Рева неволно остана впечатлена от умелото хвърляне — мечът се заби в земята до дръжката. Императрицата се обърна и тръбите изсвириха къс сигнал. В мърморенето на тълпата вече се долавяше смайване и объркване.
Двете групи голи мъже останаха неподвижни, докато нотата заглъхваше, като се споглеждаха предпазливо или вдигаха насълзените си лица към тълпата. Бяха загубили почти всяка надежда. За кратко изглеждаше, че просто ще продължат да стоят така, вцепенени от ужас, докато група варитаи, разположени по горните нива, не пуснаха залп от стрели, които се забиха в пясъка около краката им. Един от голите мъже моментално се откъсна от групата и се втурна към меча, изненадващо бързо за човек с такова огромно шкембе. Още няколко хукнаха след него, което подтикна и противниците им към закъснели действия. Скоро двете групи се носеха една срещу друга като вълни от провиснала потна плът, надигнали гласове в отчаяно предизвикателство. Дебелият стигна пръв до меча, грабна го и го размаха срещу връхлитащия отбор. От масата сблъскваща се плът швирна ярка кръв. Дебелакът скоро изчезна от поглед под гора от размахани крайници, участниците се млатеха с неопитна свирепост. Мечът се появи отново, вдигнат в ръката на един слаб като клечка старец с рехава сива коса. Той почна да мушка срещу заобикалящата го тълпа отново и отново, ококорил безумно очи, преди да бъде смъкнат на земята и да се изгуби от поглед.
— Не си хаби жалостта — предупреди императрицата Рева, докато заемаше отново мястото си. — Всичките са чернодрешковци и сред тях няма нито един без кръв по ръцете. — Приведе се към нея и понижи гласа си до съзаклятнически шепот, сякаш бяха две момичета, които си разменят клюки. — Е, забавляваш ли се с Лиеза? Не я ли намираш за извънредно сладка?