Алерн и Щита пристъпиха по-близо един до друг и младият гвардеец удостои Рева с последен поклон, преди да заеме бойна поза, приклекнал и вдигнал копието на нивото на гърдите си. „Арентес ги е обучил добре“, помисли си тя, губейки битката за контрол над сърцето си, и по кожата ѝ изби пот, докато то блъскаше в гърдите ѝ.
— Недей — прошепна тя, забравила за всякаква гордост и непокорство, защото знаеше, че не може да понесе тази гледка. — Моля те.
— За услуга ли молиш, сестричке? — Императрицата сложи ръце на раменете на Рева и я завъртя към себе си. — А какво ще ми дадеш в замяна?
— Ще се бия — прошепна Рева. — На тяхно място.
— Ти така или иначе ще се биеш тук. А аз обещах на ужасния си народ зрелище. Какво друго можеш да ми предложиш? — Тя притегли Рева в прегръдката си и дъхът ѝ я погали леко по ухото. — Когато моят любим дойде при мен, ще сразим Съюзника и целият свят ще бъде наш. Ела с мен, сестричке. Ще ти дам Кралството, да го управляваш от мое име. Запази си Световния отец, ако така искаш, не ми пука какви лъжи разправяш. Вземи тези двамата за свои слуги; с правилното обучение те ще станат наистина свирепи. Можеш да унищожиш всички други вярвания, да прогониш завинаги еретиците, да разпространиш любовта на Отеца до всички кътчета на Кралството.
И се усмихна мило. Погали Рева по бузата и избърса една сълза, която се бе отронила от окото ѝ.
— Не е ли това, което винаги си искала?
Рева погледна към арената и видя как дресьорите са наредили котките в кръг около Алерн и Щита и се приближават към тях.
— Ти имаш дарба — каза Рева на императрицата. — Песен, която ти разкрива чувствата на другите.
— Разкрива ми много неща.
Рева се обърна и я погледна.
— Какво ти казва тя сега?
По лицето на императрицата пробяга тревога, устата ѝ трепна в смесица от веселие и безпокойство и тя понечи да се отдръпне — но закъсня с част от секундата.
Рева я блъсна с чело в устата и императрицата политна назад. Арисаите реагираха мигновено — мечовете излетяха със съсък от ножниците им и те пристъпиха към нея от всички страни, с изключение на една.
Рева се затича към ръба на балкона и скочи.
10.
Вейлин
Дарена се върна в тялото си с вик и се преви с напрегнато от страдание лице. Вейлин я привлече към себе си и я прегърна, докато треперенето ѝ спре. Беше летяла само за кратко, по нейно собствено настояване, тъй като планинците продължаваха да не се появяват, затова той реши, че мъките ѝ не се дължат на разрушителното действие на дарбата ѝ.
— Те вече са в планините — каза тя и вдигна очи към него, пребледняла и напрегната. — Убиват каквото намерят. Той знае, Вейлин. Той знае, че виждам, и се смее.
Вейлин събра старейшините на Вълчия народ, за да изслушат пълния ѝ доклад, и гледаше как последните останки надежда гаснат върху всяко лице: Сянката на гарвана наистина беше паднала и отдавна обещаните изпитания бяха дошли.
— Сред тях има много варитаи — каза Дарена. — А също и куритаи. Свободните мечове не са толкова многобройни, предимно кавалерия, и в душите им цари смут, пламтят в червено от подозрение и страх. Навлезли са в планините преди два дни, видях следи от битка и останките на едно селище. Всички са били избити, млади и стари, не е имало взети пленници. Те не идват за роби. — Тя млъкна, затворила очи, докато се насилваше да си спомни. — На онези, които са били заловени живи, са им правили разни неща, мъченията им са били многобройни и дълги. — Отвори очи и погледна Вейлин. — Той искаше да го видя.
— Къде са сега? — попита той.
— Движат се на североизток. Поддържат плътна формация, пратили са няколко патрула. Видях много хора да се събират, за да им се опълчат, но на малки групи, никоя от които няма силата да спре настъплението им.
— Значи се нуждаят от нашата помощ — каза Вейлин.
— Не. — Закачуленият мъж беше единственият от присъстващите, който седеше. Беше се настанил близо до един лагерен огън и го ръчкаше със здравата си тояжка.
— Искате да ни посъветвате нещо ли, уважаеми Ерлин? — попита го Вейлин.
— Само изтъквам очевиден факт, братко. — Ерлин въздъхна и отметна качулката си. Усмихна се съчувствено на Дарена. — Те са над два пъти повече от нас, нали, милейди?
Тя хвърли предпазлив поглед към Вейлин и кимна.
— Племената трябва да се обединят, за да имат някакъв шанс срещу тях — каза Ерлин на Вейлин. — Но няма да го направят. Опитах се да предупредя вождовете им, но те не искат да ме слушат, мислят си, че това е само още една кампания за събиране на роби. Воларианците идват на всеки няколко години. Понякога планинците ги подкупват с руда и пленници от другите племена, друг път се бият с тях, за да могат младите воини да спечелят първите си белези. Така продължава вече над двеста години и е станало почти ритуал. Те не разбират срещу какво са изправени. Докато вие се включите в битката, те вече ще са сразени и пръснати.