Планинският връх лежеше в безбрежна тишина, гъста като загърналата го мъгла. Сред кълбящите се облаци се мяркаха смътни форми.
Двамата изкачиха последното стъпало. Ерлин беше оклюмал от усилното катерене, подпираше се на тояжката си и се взираше в силуетите отпред с нескрит трепет.
— Мразя това място — промълви той тихо, после се изправи и тръгна напред. — Но пък, от друга страна, предполагам, че тези, които са го построили, също са го мразели.
Навлязоха в мъглата и сенките се превърнаха в сгради. По всички личаха признаци, че са дело на същите ръце, които са сътворили руините в подножието на планината. Бяха предимно едноетажни къщи и някакви по-малки постройки, за които Вейлин предположи, че са складове, и приличаха на миниатюрно ехо на Разрушения град. Само дето тези не бяха разрушени. Тишината стана още по-потискаща. Всяка зейнала врата и прозорец бяха равнодушни свидетели на преминаването им. Въпреки липсата на разруха Вейлин знаеше, че това място е древно, ъглите на сградите бяха загладени от стихиите. Освен това, за разлика от Разрушения град, тук нямаше статуи, единствената украса бяха избледнели мотиви, издялани над вратите и прозорците, чийто смисъл бе заличен от вековете вятър и дъжд. Който и да беше построил това място, изглежда, не бе имал художествени наклонности.
Съвсем скоро сградите останаха зад гърба им и те се озоваха пред голям плосък кръг, в чийто център стоеше един-единствен каменен блок.
— Камък на спомените — каза Вейлин.
Ерлин кимна и Вейлин усети слабия трепет в гласа му, когато отвърна:
— Последният издялан, от ръката на един истински бог.
Устата на Вейлин трепна в неволно веселие и той се обърна към Ерлин.
— Боговете са лъжа.
Двамата се засмяха за миг — звук, който заглъхна сред мъглата и древните камъни.
— Е — каза Ерлин, като стисна по-здраво тояжката си и тръгна напред, — отиваме ли?
Също като околните сгради, ръбовете на камъка бяха загладени от вековете, макар че плоският му връх беше равен и без белези, а вдлъбнатината в центъра представляваше идеален кръг.
— Докосвал ли си го? — попита Вейлин.
— Вече четири пъти. Често издирвам древни места, воден от митове и легенди, които чувам по време на пътуванията си. В една от тях се разказваше за величествен забравен град, скрит в планините и варден от свирепи племена. Не бях особено изненадан да открия, че реалността не съответства на легендата. Противното се случва рядко.
Той протегна ръка над камъка и погледна Вейлин.
— Готов ли си, братко?
— Досега съм докосвал два пъти такива камъни — каза Вейлин, виждаше как треперят пръстите на Ерлин. — Те крият знание, но не и заплаха.
Ерлин се засмя пак, този път по-сурово.
— Всяко знание е заплаха за някого.
Вейлин протегна ръка, Ерлин я хвана и пръстите им се сплетоха. После Ерлин затвори очи, пое си дъх и допря ръцете им до камъка.
Четвърта част
Според алпиранското летоброене крал Янус Ал Ниерен е роден в десетата година от Новото слънце, под звездната конфигурация, позната на алпиранските астролози като Разярения лъв — факт, който през следващите десетилетия щял да осигури множество поличби както за обожателите, така и за хулителите му. За разлика от него, дъщеря му е родена под сравнително обичайното съзвездие Сноп, наречено така заради сходството си със сноп ожъната пшеница. Фактът, че гилдията на кралските астролози наскоро гласува то да бъде преименувано на Отмъстителен пламък, говори много за по-сетнешния ход на историята на Кралството, да не споменаваме за пълното безсмислие на астроложкото изкуство.
Верниерс Алише Сомерен
„История на Обединеното кралство: Въведение“
Велика библиотека на Обединеното кралство
Записките на Верниерс
— Тя знаеше ли?
Гледах пристанището, докато се приближавахме. Огромните му размери бяха свидетелство за произхода на Алпира като най-големия търговски център в долната част на Борелианския океан. Простираше се в широка дъга с дължина около три мили, с безброй кейове и множество кораби — всъщност повече от обичайното. Като се приближихме, забелязах, че повечето са бойни кораби и че на всеки от тях се труди цяла армия работници: приковаваха към корпусите метални листове и мъкнеха катапулти.