— Кажете рожденото си име.
— Джервия Нестер Аруан.
— Аха. Баща ви е бившият губернатор на Линеш, нали?
— Да, милорд.
— Всъщност той беше управител на града по време на окупацията му от Убиеца на Надеждата. Окупация, която мнозина смятат, че е довела до епидемия от Червената ръка — самата вие едва не сте загинали от нея, не е ли тъй?
Ръцете на Джервия трепнаха и аз предположих, че тя потиска импулса да докосне белезите на шията си.
— Да, милорд.
— Обаче сте била спасена от намесата на Убиеца на Надеждата, който повикал лечителка от родната си страна. Така че би било справедливо да кажем, че баща ви се е чувствал задължен към него, нали?
Джервия затвори очи, вдигна глава и си пое дъх. Когато ги отвори пак и ме погледна, видях непогрешимото извинение в тях.
— Да, милорд — изрече тя мъчително, с глас на неопитна актриса.
— Говори се — продължи Велсус, — че баща ви е получил дар от Убиеца на Надеждата малко преди арестуването му. Какъв беше той?
— Меч, милорд.
Имперският прокурор плъзна поглед по събралите се съветници и повдигна изненадано вежди.
— Той е приел в дар меча на Убиеца на Надеждата, същия меч, който е бил опетнен с божествената кръв на самия Надежда. Някой по-благороден по дух човек навярно би сметнал подобен дар за непоносимо бреме върху честта си, но като се има предвид неспособността на баща ви да защити своя град и фактът, че не е прибегнал към почтен изход след поражението, това едва ли е изненадващо. Кажете, имаше ли нещо необичайно в този меч?
Джервия си пое още един пресеклив дъх.
— Да, милорд. Върху острието имаше странни знаци и понякога… понякога татко го вадеше нощем, когато си мислеше, че никой не може да го види. Вадеше меча и острието засияваше със странен бял огън. То… правеше нещо с баща ми, промени го някак си…
Тя се запъна, когато избухнах в смях, и лицето ѝ изведнъж пребледня като платно.
— Извинете ме, почитаема — казах. — Моля, продължавайте.
Велсус се врътна срещу мен с изкривено от гняв лице и ме посочи обвинително с пръст.
— Вижте хубавичко веселието на този човек, уважаеми лордове! Вижте го как се наслаждава на собственото си злодейство!
Обърна се пак към Джервия и се успокои с усилие, което ме накара да заподозра, че това не е изцяло театър.
— Виждали сте този човек и преди, нали?
— Аз… — Тя сведе поглед към стиснатите си ръце, които сега бяха бели и трепереха. — Да… Да, той дойде да види татко в нощта преди да доведат в града Убиеца на Надеждата.
— И вие станахте свидетелка на срещата им?
— Да, милорд. Не трябваше, но знаех едно скришно местенце в кабинета на татко, откъдето можех да подслушвам срещите му. Разбирате ли, тревожех се. Мечът го беше променил много и се чудех какво би могъл да направи при завръщането на Убиеца на Надеждата. Лорд Верниерс много се ядоса, нарече татко предател и каза, че ще накара императора да прати стражи да го арестуват… Но татко му показа меча и той млъкна. Татко каза, че с този меч Убиеца на Надеждата със сигурност ще надделее в двубоя на Островите и че ако лорд Верниерс не възрази срещу използването му, ще получи голяма награда.
— Разбирам. И каква беше тази награда?
— Знание. Убиецът на Надеждата щеше да му разкаже историята на живота си и причините на лудия крал Янус да започне войната.
— Щедра награда, наистина, която би била скъпоценна за всеки историк.
Велсус се обърна към мен. Целият му вид излъчваше непоклатимата съсредоточеност на леопард, който се взира в приклещена натясно жертва.
— Вие придружавахте имперския затворник до Мелденейските острови, нали?
— По заповед на императора — отвърнах.
— Така е, но също така, доколкото си спомням, по ваше искане. И по време на това пътуване варваринът спази ли своята част от сделката? Разказа ли ви жалката си история?
— Разкри ми нещо, което смятам за частично вярна интерпретация на неговата роля в събитията.
— И вие му дадохте меча.
— Губернатор Аруан му даде меча. Просто оръжие без особени белези, мога да отбележа.
Велсус махна пренебрежително с ръка.
— Северняците са известни със способността си да прикриват своята магия. А при пристигането си в мелденейската столица, след като сте получили наградата си, не се ли почувствахте задължен да предупредите противника на Убиеца на Надеждата, че се изправя срещу човек, придобил неуязвимост с неестествени средства? И не си ли гарантирахте по този начин, че Убиеца на Надеждата ще надделее в двубоя, който по всеобщо признание е продължил не повече от секунда, лишавайки по този начин нашата убита Надежда от всякакво възмездие?