— Нямаше за какво да го предупреждавам. — Хвърлих поглед към Джервия, която беше свела глава. — Не знам с какви заплахи сте принудили тази жена да лъже. И се натъжавам, като я виждам да страда заради мен. Но ако Ал Сорна е бил направен непобедим в онзи ден, това не се дължи на нещо толкова банално като меча му.
Велсус слезе по стъпалата с премерена решимост и тръгна към мен.
— Вижте го как се гърчи на кукичката, уважаеми лордове. Вижте го как се извива и сипе нови лъжи. Този злодей, избран и издигнат до високо положение от благоволението на императора, и все пак склонен да се продаде като най-евтината курва срещу думите на един дивак. Ако това беше единственото му престъпление, може би щеше да е простимо, след понасяне на съответното наказание, разбира се, защото всички хора са слаби и податливи на изкушение. Само че, уважаеми лордове, оказва се, че тази твар има още по-голямо престъпление, за което да отговаря.
Той се обърна пак към подиума, но поспря, за да отпрати Джервия с няколко резки думи. Тя вдигна поглед към мен, докато стражите я извеждаха, сълзите ѝ се лееха неудържимо, докато оформи само с устни думите: „Баща ми“, а в очите ѝ блестеше молба за разбиране. Отвърнах ѝ с най-леко кимване, даже съумях да се усмихна едва-едва, преди да я изведат от тронната зала.
— Смирено призовавам императрица Емерен Първа — обяви напевно Велсус и се поклони ниско пред подиума. — Която благосклонно се съгласи да свидетелства по този въпрос.
Императрицата изчака малко, преди да стане — действие, което изискваше от всички присъстващи да коленичат. Аз се смъкнах покорно на едно коляно и дадох знак на Форнела да последва примера ми. Това беше част от етикета, която не можехме да си позволим да пренебрегнем — неуважението към императорската особа се наказва с незабавна смърт.
Забелязах как очите на императрицата се задържаха върху Форнела, а също и краткия миг на пресметливост, преди да се извърне. „Дребна пречка в замисъла ѝ — реших. — Нежелано усложнение.“
— Както всички тук знаят — започна императрицата, — скоро след моето Избиране беше извършено покушение срещу живота ми и живота на моя син. Много верни и обични слуги загинаха при това нападение, а ние със сина ми избегнахме смъртта само на косъм. Нападателите бяха воларианка и служител на същата фанатична еретична секта, към която принадлежи самият Убиец на Надеждата. По време на това тежко изпитание ми стана ясно, че тези убийци разполагат с подробна информация за дома ми, защото как иначе биха могли да проникнат в него с такава лекота? Преди да бъда спасена от храбрата намеса на командир Хеврен, жената ми заговори. — Тя вдигна ръка и ме посочи с пръст, ясно и непоколебимо. — Назова този мъж като източник на информацията си. Явно той е искал да знам за неговото участие, както подобава на човек, затънал в ревност и омраза.
Срещнах погледа ѝ и видях само триумф. „Обични императоре — помислих си. — Какво направи с нас?“
Въздъхнах и станах, без да откъсвам очи от нейните, отказах да извърна взор даже когато острието на меча на Хеврен се притисна към врата ми. То спря, когато императрицата вдигна ръка.
— Няма да спестя процеса на този изменник — каза тя. — Нашият народ заслужава истина и съблюдаване на закона.
— Щом възнамерявате да ме убиете — казах, — направете го и ми спестете този фарсов процес. Моля ви само преди това да изслушате разказа ми за конфликта в Обединеното кралство, който ще бъде потвърден от тази жена, защото той е от съдбовно значение за нашата империя.
Усмивката бе едва доловима, само леко извиване на съвършените ѝ устни, но в онзи миг аз съзрях в нея жена, която вкусва може би най-сладкия момент в живота си.
— Лорд Верниерс, вече слушах предостатъчно от вас.
1.
Вейлин
Както и преди, първото, което забеляза, беше промяната във въздуха, серният дъх на планинския връх се смени с нещо много по-сладко. Влажният студ също бе изчезнал, превърнат в топла слънчева милувка, подправена с лекия полъх на летен ветрец. Но този път звуците бяха различни, не шумолене на горски листак или птича песен, а шумът на множество работещи хора. Земята под камъка на спомените също се беше променила, дяланата скала бе заместена от гладки плочи наскоро издялан мрамор. Вейлин вдигна очи и видя, че вече не стои на планинския връх, а на издигната платформа в центъра на новопостроен град.