Навсякъде мъже работеха по скелета, теглеха въжета или дялаха камък, впрягове високи коне теглеха каруци, натоварени с блокове гранит и мрамор. Въздухът бе изпълнен с виковете и песните на работниците, а липсата на плющящи камшици и вериги бе ясен признак, че тези хора не са роби. Всички изглеждаха доволни от работата си. Очите му се спряха върху най-високата постройка, тясна правоъгълна кула, висока близо петдесет стъпки, чиито стени бяха опасани със скелета, но той виждаше червения мрамор и сивия гранит отдолу. Погледът му се премести на друга близка сграда, с готови стени, но все още недовършен покрив. Тя беше доста внушителна, по-голяма от всички около нея. Един каменоделец висеше в примка над трегера и длетото му оставяше върху камъка редица символи, чийто смисъл някога му беше обяснил брат Харлик: библиотека.
— Разрушеният град — рече той на глас и един поглед към пейзажа на юг го потвърди. Вековете могат да заличат един град, но не и планините.
— Да. — Ерлин стоеше наблизо, пъхнал ръце в плаща си, и гледаше една висока фигура, застанала недалеч от тях, която беше свела глава и четеше разгънат свитък. — И човекът, който го е построил.
Мъжът вдигна очи от свитъка и Вейлин се приближи да огледа лицето му. Някак си знаеше какво ще види. Мъжът беше брадат, с високо чело, макар и не толкова стар и сбръчкан, колкото го изобразяваше по-късно неговата статуя, по-млад даже от рисунката в пещерата на Вълчия народ. Но все пак, докато оглеждаше с присвити очи новия град, в изражението му имаше сериозност, която от време на време преминаваше в сподавено недоволство.
„Какво ли не му харесва в едно такова постижение?“, зачуди се Вейлин.
— Той кралят на това място ли е? — обърна се Вейлин към Ерлин.
— Съмнявам се, че тази дума има някакво значение тук.
Вейлин посочи към работниците.
— Тези хора обаче изпълняват заповедите му.
— И изглежда, че го правят с радост, не мислиш ли? Аз виждам само каквото ми показва камъкът, братко. Но не съм забелязал нищо, което да сочи, че този човек командва чрез страх или със силата на оръжието. Огледай целия град и няма да видиш нито един меч.
Чу се глас, който накара брадатия да се обърне и зъбите му изведнъж блеснаха в усмивка, когато при него дотича една млада жена. Още веднъж Вейлин не се изненада да забележи приликата ѝ с жената от пещерните рисунки: зелени очи и тъмна коса. Двамата с брадатия се прегърнаха и пръстите им се сплетоха с несъзнателна интимност, когато се целунаха. Тя се отдръпна със смях, обърна се и протегна ръка да посочи нещо, бъбреше думи, които Вейлин не можеше да разбере, макар че тонът ѝ беше игрив, даже весел. Пред погледите им се появи теснолик младеж, който се приближи до двамата и се усмихна сковано, неохотно. Различаваше се малко от фигурата, изобразена в пещерата — беше по-млад и без онази язвителна извивка на устните, но все пак можеше да бъде разпознат. Жената се засмя и посегна да го дръпне по-наблизо, а после го представи на брадатия, който пренебрегна протегнатата ръка на младежа и вместо това го сграбчи в прегръдка.
— Те са брат и сестра — осъзна Вейлин, докато местеше поглед между жената и младежа.
— Така мисля — рече Ерлин. — Това е първият път, когато тримата са заедно. Но съвсем не последният.
Внезапно споменът се смени, сградите и хората изчезнаха в завихрилата се около тях мъгла, все едно двамата стояха в центъра на вихрушка, макар че нямаше усещане за вятър. Скоро вихрушката се забави и мъглата отново се сля в град, но сега всички сгради бяха завършени. Пролетта беше дошла и въздухът бе свеж, а градът гъмжеше от хора: родители с деца, влюбени, разхождащи се ръка за ръка. Сякаш отвсякъде се лееше музика, мъж с нещо като арфа пееше на един покрив наблизо, група певци на няколко пресечки по-нататък също свиреха и пееха. Навсякъде имаше хора, увлечени в оживени разговори, жестикулираха и спореха.
— Събери повече от един философ на едно място и ще породиш спор — отбеляза Ерлин. — Истина, която съм виждал да се потвърждава по целия свят. Всъщност веднъж видях един да спори със себе си и накрая нещата доста загрубяха. — Той отиде до края на издигнатата платформа и описа широк кръг с ръка. — Мисля, че затова той е построил това място. Рай за мислители, творци, учени. През всичките си пътувания не съм виждал град като този.