Първи се появиха ястребите-копия и нададоха пронизителните си крясъци, докато се плъзгаха в долината и закръжиха над тях, а после вълците, няколко глутници, наброяващи доста над сто животни. Дотичаха и заобиколиха Вейлин, което накара Драскун да потрепери.
Вейлин се взря в лицето на първата появила се фигура, докато Вълчият народ навлизаше в долината. Мъжът беше прекалено далеч, за да различи чертите му, но Вейлин прецени, че е най-старият от присъстващите планинци, навярно вожд. Все пак, ако се съдеше по различните символи и цветове, красящи дрехите на спътниците му, Вейлин се съмняваше, че този човек ще може да говори от името на всички, потърсили убежище тук. Въпреки това мъжът явно се радваше на някакво уважение; поговори с останалите и се заспуска по склона. Някои от другарите му го последваха, всички със същите цветове и символи като неговите. Другите се забавиха малко, показвайки нервно разногласие — крещяха си и се заплашваха с вдигнати оръжия. Този раздор обаче се оказа кратък и скоро всички последваха възрастния мъж.
Вейлин задържа очите си върху него, без да се обръща да погледне как Вълчият народ спря зад гърба му. Мъжът се приближаваше, без да бърза особено, макар че в походката му имаше видима целеустременост. Спря на двайсетина крачки и другите планинци се наредиха от двете му страни. Вейлин хвана юздите на Драскун и го подкара в тръс напред, което предизвика вълна на безпокойство сред малката тълпа, макар че никой не излезе да му се опълчи.
Той спря коня на няколко метра от вероятния вожд, взря се в лицето му и видя мътния, почти обезумял взор на човек, който за броени дни е изгубил голяма част от своя свят. Кирал му беше казала, че песента ѝ говори за ярост и объркване сред тези хора, но не издава никаква нотка, потвърждаваща, че са на прав път.
— Песента ми от ден на ден става все по-мрачна и нехармонична — каза тя. — От момента, в който открихме вечния човек. Съмнявам се, че мога да ти предложа нещо по-сигурно.
Но като видя болката в очите на този човек, Вейлин почувства цялата сигурност, която му е нужна. Беше виждал това лице много пъти по време на похода си към Алтор — лицето на измъчваните, изнасилените, овдовелите… и жадуващите за мъст.
Воларианският му беше лош, но Ерлин го беше научил на правилното произношение.
— Ние отиваме на юг — каза той, като се потупа по гърдите и посочи към южния край на долината. — Да убиваме воларианци. Елате с нас.
2.
Лирна
Лицето на аспект Арлин с нищо не издаде, че е познал Норта, нито пък показа каквато и да било емоция, когато погледът му се премести върху Лирна, макар че очите му се присвиха леко. „Обвързан е — осъзна Лирна. — Също като брат Френтис и куритаите.“ Аспектът посегна през рамо и изтегли меч от азраелски тип, по чиято стомана личаха характерните за Ордена знаци, наподобяващи пламъци.
— Аспект! — повтори Норта и пристъпи напред, отпуснал безсилно ръката с меча край тялото си. — Познавате ли ме?
Погледът на аспекта се върна към Норта и на дългото му лице трепна леко разпознаване.
— Познавам те, братко — каза той с тих, замислен глас. — Ти умря.
Аспектът вдигна другата си ръка, спря за момент в безизразен размисъл, а после помръдна едва доловимо китката си и арисаите се втурнаха напред с маниакална радост. Мечовете им вършееха със смъртоносно майсторство. Отначало Кинжалите на кралицата отстъпиха пред яростната атака и Лирна се озова притисната между Давока и Илтис, докато редиците около тях се сгъстяваха, но натискът отслабна, когато те нададоха нов свиреп рев, прегрупираха се и отвърнаха на удара.
Тя се помъчи да се обърне и зърна Норта да се бие с аспекта. На лицето му бе изписана неохота, докато отбиваше ударите му.
— Сестро! — извика Лирна на Давока, която държеше копието си над биещите се редици и ястребовите ѝ очи дебнеха възможност да го използва.
— Манерките! — Лирна си проби път до лоначката и я сграбчи за ръката. — Манерките у теб ли са?
Давока премигна в моментно объркване, а после кимна и потупа по чантичката на кръста си.
— Само две.
— Стой до мен.
Тя плесна Илтис по рамото, за да привлече вниманието му, и посочи към Норта, който сега отстъпваше под свирепите атаки на аспекта, като същевременно избягваше ударите на околните арисаи. Илтис кимна и започна да си пробива път през войнишките редици. Когато се приближиха до края на формацията, лорд-протекторът беше принуден да отстъпи встрани, за да избегне удара на един арисай, и ръката в червена бронирана ръкавица се стрелна в пространството между него и Лирна. Тя замахна с брадвичката и острието се впи през ръкавицата и посече китката. Арисаят рухна в нозете ѝ, взираше се ухилено нагоре с похот и възхищение. Брадвичката на Лирна се спусна отново и разцепи черепа му над очите.