Илтис мина през външния обръч войници и изтласка арисаите, размахваше меча си в широки дъги. Лирна протегна ръка към Давока, която моментално ѝ подаде една манерка с вече свалена капачка. Още един арисай се промуши покрай Илтис, вдигнал меча на нивото на главата си за късо мушкане към гърлото на Лирна. Ръката ѝ се стрелна инстинктивно и запрати струя тъмна течност от манерката право в очите му. Реакцията беше мигновена. Мечът на арисая падна от ръката му, той изви гръб назад, нададе вой и задращи лицето си с пръсти. Когато падна на пода на храма и се загърчи, Лирна с удоволствие видя, че всякакъв помен от усмивка е изтрит от лицето му.
Норта вече беше само на няколко стъпки от тях, принуден да приклекне под сипещите се удари на аспект Арлин, които той нанасяше с дива ярост, докато лицето му си оставаше бледа маска. Трима арисаи се втурнаха на пътя на Илтис и с общи сили го принудиха да спре. Лирна пристъпи до него и лисна съдържанието на манерката отляво надясно в широка дъга. Отварата на малесата се плисна върху арисаите, предимно върху броните им, но все пак достатъчна част от течността намери гола плът, за да ги накара да рухнат с писъци на каменния под.
Зад тях Норта вече лежеше по гръб и се опитваше да издрапа назад, а аспектът се беше надвесил над него със святкащо острие. Лорд-маршалът отбиваше ударите с типичната си ефикасност, но Лирна забеляза, че все още се сдържа и не се възползва от пролуките в защитата на аспекта.
— Аспект Арлин! — При вика ѝ той спря за миг и ѝ хвърли само един кратък безизразен поглед, но и това стигаше. Манерката беше празна, с изключение на няколко капки на гърлото. Лирна вложи в хвърлянето цялата си сила, манерката полетя и улучи аспекта в лицето. За миг ѝ се стори, че няма резултат, че цялата отвара е свършила, но после видя една-единствена капка да блести на бузата му — лицето му се изкриви в ококорен замръзнал писък. Той се свлече на четири крака — мечът му издрънча върху камъните, — а после затрепери в конвулсии.
Един от арисаите се изкиска съжалително и се втурна напред, готов да прониже аспекта в гърба, но се преви, когато мечът на Норта мушна нагоре и прониза нагръдника му. Лорд-маршалът скочи на крака и мечът му затъка сребриста паяжина срещу нападащите арисаи.
— Всички при лорд Норта! — извика Лирна на оцелелите Кинжали. Вече бяха останали не повече от трийсет, но продължаваха да се бият и с готовност последваха заповедта на кралицата. Тя протегна ръка към Давока за втората манерка и плисна съдържанието ѝ към връхлитащите арисаи. Десетина паднаха и това накара останалите да отстъпят — веселието им се стопи, усмивките им угаснаха и смехът им заглъхна. „Болката ги прави човеци“, реши Лирна, докато отиваше да застане до Кинжалите, сега наредени в доста смален кръг. В центъра му бе Норта, приклекнал угрижено до аспект Арлин.
— Милорд! — сопна се Лирна. — Върнете се към задълженията си, ако обичате!
Норта ѝ хвърли поглед, изпълнен с едва прикрито негодувание, а после стана и отиде при нея.
— Ако ваше величество разполага с някакъв гениален план за дадените обстоятелства, горя от желание да го чуя.
— Убивайте врага — каза тя, захвърли настрани празната манерка и надигна брадвичката.
За миг по устните му плъзна усмивка и той кимна.
— Вярно, на този план му липсва изящество, но затова пък компенсира с прямота, ваше величество.
Арисаите настъпиха пак, вперили очи в Лирна — изглежда, се опасяваха от появата на друга манерка. Падналите им другари бяха спрели да се гърчат и лежаха вцепенени, с лица разкривени в агонията на смъртта. „Поне ги научих да се страхуват.“
Погледът ѝ изведнъж бе привлечен към южната част на храма, където разцъфтя оранжев пламък, придружен от шум на битка и, странно, лая на разярени кучета. Всякакво въодушевление от тази гледка обаче бе помрачено от огромния брой арисаи, стоящи на пътя ѝ.
Нов пламък изригна зад арисаите, последван от някаква суматоха, прекалено далечна, за да се разбере нещо, но Лирна видя смут в задните им редици. Видя как един арисай, който пристъпваше напред, изведнъж се закова на място, вдигнал меча пред лицето си, и почна да го върти озадачено. Премигна, сбърчил чело в дълбоко объркване, а после се обърна към арисая отляво и му преряза гърлото. Един от другарите му моментално го посече, но миг по-късно самият той се закова на място, на лицето му се изписа същото объркване и след секунда той се хвърли срещу другарите си и уби трима, преди да го съсекат.