— Намери лорд Ал Хестиан — нареди тя на Иверн. — Да обгради храма, за да попречи на врага да се измъкне. Братята ти да предадат на останалите полкове да направят същото. После ми доведи лорд Антеш.
Арисаите се опитаха да пробият преди Кралската гвардия да е заела напълно позициите си — плътен клин от петстотин души се хвърли срещу полка на Ал Хестиан, докато останалите се разделиха на по-малки групи и пробваха да се измъкнат на изток. Смъртниците на Ал Хестиан обаче останаха твърди, линията им се огъна под напора на атаката, но не се разкъса, лорд-маршалът им бе в центъра на първата редица. По-късно Лирна чу как той използвал шипа си, за да прободе един от своите хора, който обърнал гръб на врага. След четвърт час свиреп бой, когато Кралската гвардия ги заобиколи във фланг, арисаите се оттеглиха в добър ред, загубили около половината от своите. По-малките групи бяха подложени на непрестанните атаки на Северната гвардия и Шестия орден и посичани с десетки. При отстъплението си арисаите се строиха в плътно каре. Движеха се като един-единствен смеещ се звяр. Изкачиха се по стъпалата и изчезнаха в храма.
— Дайте заповед, ваше величество — каза лорд Адал. Обикновено красивите му черти сега бяха загрозени от жаждата за мъст. Арисаите, изглежда, не знаеха какво е капитулация и той бе загубил много гвардейци, докато им бе пречил да се измъкнат. — Ще ги избием до един.
— Ваше величество. — Лирна се обърна и видя Ал Хестиан да сочи с окървавения си шип към реката. — Нашата кавалерия трябва да покрие скрития насип и северния бряг. Това е единственият останал им път за отстъпление.
Тя кимна и каза:
— Лорд Адал, присъединете се към нилсаелските ездачи. Вие ще пазите насипа, докато копиеносците прикриват северния бряг.
Командирът на Северната гвардия кимна неохотно и попита:
— Ами атаката, ваше величество? Все още моля за честта да я поведа.
Лирна огледа армията. Кралската гвардия и нилсаелската пехота бяха строени в добър ред, а стрелците на Антеш заемаха позиции зад тях. Кавалерията патрулираше по фланговете в широка дъга, стигаща чак до реката, за да прегради всички пътища за бягство. Всичко бе свършено с изключение на няколко заповеди и липсата на официален план. „Какъв смъртоносен инструмент сме създали — помисли си тя. — Но той беше достатъчно надраскан и нащърбен за един ден.“
— Това няма да е необходимо, милорд — каза тя на Адал, преди да се обърне към Ал Хестиан. — Армията ще остане на място. Пратете вест да докарат балистите.
Арисаите продължиха да опитват малки набези, докато балистите бяха домъкнати и разположени на нужните места. Някои арисаи бяха запазили конете си — достатъчно, за да предприемат щурм на запад в опит да пробият кавалерийската преграда, но бяха посрещнати от ренфаелските рицари и съсечени до един. Лирна получи доклади за други, които се опитали да преплуват реката и неколцина стигнали до отсрещния бряг, само колкото да осигурят добре дошло развлечение за чакащите ги нилсаелски копиеносци.
В късния следобед Алорнис докладва, че балистите са готови. Както винаги, работата с нейните устройства сякаш придаваше живец на лицето ѝ и тя стоеше и гледаше с лека гордост как и последната машина бе дотъркаляна до останалите. Бойците, които обслужваха балистите, заработиха с лостовете и лебедките, докато всяка бойна машина беше заредена и готова, а кръстосаните рамене извити в очакване назад.
— Когато пожелаете, милорд — каза Лирна на Антеш. Лордът на стрелците кимна и вдигна лъка над главата си. Хората му, наредени точно зад линията на балистите, отвърнаха, като вдигнаха лъковете си високо, изтеглили тетивите зад ухото си за максимален обсег. Антеш свали ръка и бурята от стрели полетя. Небето все още бе достатъчно светло, за да се проследи тъмното им множество, докато се издигаха, за да се посипят върху храма, черен дъжд, който продължи нестихващо, защото Лирна бе заповядала да съберат всяка стрела от бойното поле. Виждаше кръвта, още блестяща по много от върховете им. Стрелците изглеждаха неуморни, макар мнозина да пъшкаха от усилието да изпъват и пускат тетивите с такава скорост, но лицата на всички бяха решителни и пълни с омраза. Явно избиването на толкова много свободни мечове не стигаше да утоли жаждата им за мъст.
Лирна насочи далекогледа към храма и видя как някакъв арисай се опита да се втурне към един от пирамидалните „божествени домове“, но падна, пронизан от три стрели, само на крачка от укритието, а двама от другарите му рухнаха върху него миг по-късно. „Те вече са луди — помисли си тя, когато далекогледът се спря на един арисай, който клатеше глава във весело примирение, загледан в двете стрели, стърчащи от нагръдника му. — Могат ли да полудеят още повече?“