— Той така и не видя племенниците си — каза накрая с глас, лишен от всякакво чувство. — Защото беше мой брат и знам, че те щяха да го обикнат.
— Във всяко отношение аспект Кейнис беше велик човек — каза Лирна. — Величие, което ни се разкри едва наскоро, но достатъчно ярко, за да засенчи всички ни. Отсега и навеки ще се знае, че този мъж никога не се е разколебал в избрания от него път, никога не е бягал от най-тежките задължения и е дал всичко в служба на Кралството и Вярата.
Имаше и още огньове за палене, разбира се, и още думи за изричане. Мурел, Илтис и Давока чакаха край кладата на Бентен, а равнината беше осеяна с много други клади. В съответствие с обичая воините от един и същи полк се предаваха на огъня заедно, така че огньовете бяха десетки, а не хиляди.
— Значи вашият орден направи избора си? — попита Лирна сестра Крезия.
Младата жена се поклони, косата ѝ скриваше наведеното ѝ лице като воал.
— Да, ваше величество. Макар че ги умолявах да изберат другиго. — Косата ѝ се разтвори, когато вдигна лице да погледне кладата. Аспект Кейнис вече представляваше само тъмен силует сред пламъците. — Аз никога не мога да бъда като него. Той беше… велик, както казахте.
— Войната има склонност да ни лишава от избор, аспект. Сега си починете. Утре ще искам да ми дадете отчет за броя си.
— Останали сме двайсет и трима, ваше величество — каза Крезия. — Седмият орден никога не е бил многоброен, може би четиристотин души в най-силните си времена.
— Ще го възстановите с времето.
Крезия сведе пак очи и за Лирна не беше трудно да отгатне мислите ѝ. „Още една такава битка и няма да остане нищо за възстановяване.“
Ранното утринно слънце играеше по разпенените води на реката и вдигаше рядка мъгла. Аспект Арлин стоеше сам на брега. Червената му броня вече я нямаше, той беше само висока фигура в син плащ, без съмнение взет от тялото на загинал брат. Наблизо стоеше брат Иверн, който се поклони с уморена усмивка при приближаването ѝ. Лирна се зачуди дали е тук като охрана, или като надзирател.
— Той проговори ли? — попита тя.
— Малко, ваше величество. Попита за аспект Грейлин и лорд Вейлин.
— Ти какво му каза?
Иверн изглеждаше озадачен от въпроса.
— Всичко. Той е нашият аспект.
Тя кимна и отиде при аспекта. Брат Верин бе на десет крачки от нея, както му бе заповядала. Арлин се обърна към кралицата и сведе глава в същия лек поклон, с който беше поздравявал баща ѝ и брат ѝ. Изражението му бе тъжно, както можеше да се очаква, но тя забеляза и оценяващия му поглед, който той никога не се бе свенил да отправя дори към Янус.
— Ваше величество — каза аспект Арлин. — Приемете моите съболезнования за загубата на крал Малциус.
— Благодаря ви, аспект. Макар че всички сме претърпели загуби.
Очите му се стрелнаха към брат Верин. Младият Надарен беше видял много, откакто се бе качил на кораба с нея, и вече не нервничеше толкова, но въпреки това се разшава неспокойно под погледа на аспекта.
— Научих се да съм предпазлива с онези, които са срещали императрицата — каза Лирна.
Аспектът кимна с кротко съгласие и пак се обърна към реката. Бяха срещу мястото, където арисаите я бяха прекосили, и тук водата бе по-неспокойна от другаде, разпенена до бяло там, където се срещаше с брега.
— Как са го направили? — попита Лирна. — Насипа. Лейди Алорнис го смята за сериозен инженерен подвиг.
— С тухли, кости и кръв — отвърна той. — Три хиляди роби се трудиха десет дни под мое командване. Реката е бърза, както виждате, а арисаите използват камшика с голямо удоволствие. Накрая останаха само петстотин роби.
— Изглежда, идеите на императрицата са хитри, но и скъпи.
Той поклати глава.
— Беше моя идея, ваше величество. Измислена по нейна заповед, разбира се. Но хрумването да ви нападнем тук бе мое дело.
— Знам, че не сте били отговорен за действията си. Нашият враг използва множество долни средства.
— Така е. Главно място сред тях заема принудата към безразсъдна свирепост.
— Не се извинявам, задето осигурих бъдещето на Кралството.
— Такова ли е намерението ви, ваше величество? Ако е тъй, императрицата ще е силно изненадана.
Лирна пъхна ръце в гънките на роклята си, та той да не види как ги стиска от гняв.
— Ако разполагате с информация за замислите на врага, искам да я чуя.
— Тя понякога идваше при мен, долу в онази пещера на ужасите, където вложиха тяхната принуда в плътта ми. Предимно задаваше въпроси, изпитваше знанията ми по история, опита ми като командир. Очаквах да изтръгне със сила всяка моя тайна, засягаща Вярата и Кралството, но скоро стана ясно, че тя знае повече от мен. Също така стана ясно, че е съвсем луда, неизбежно последствие от вековете, прекарани в служба на Съюзника. — Той сведе глава, затвори очи и дишането му се учести. — Даже едно кратко излагане на неговото влияние е сурово изпитание.