— Какво ще прави тя сега?
— Очаквам, че ще състави нов план за убийството ви. Изглежда ви намира за крайно дразнеща. „Родила съм хиляди отмъстителни души, но нито една не ми е създавала такива проблеми като тази огнедишаща кучка.“
— Още колко арисаи има тя?
— Може би седем хиляди. Плюс осем хиляди варитаи и свободни мечове.
Лирна хвърли поглед към ръцете на Верин и се увери, че той прави знака за истина. „Макар че тя и преди е скривала лъжи в истините и аз не съм съумявала да ги видя.“
— Мислех, че ще са повече — каза Лирна.
— Войната в Кралството погълна голяма част от най-добрите ѝ войски и във всички краища на империята зреят размирици. Нова Кетия стана жертва на робски бунт, който вдъхнови още въстания във всички провинции. Освен това тя изглежда погълната от някаква мисия на север. Накара ме да екзекутирам един генерал, защото той се усъмни доколко мъдро е да пращат още войски там.
„Мисия на север… Вейлин. Успял е да прекоси леда.“ Слаба усмивка заигра по устните ѝ. „Естествено, че ще успее.“
— Кажи ми повече за тези размирици — каза Лирна.
3.
Вейлин
Името на планинеца беше или Хиркран, или Червената брадва; имената, изглежда, бяха взаимозаменяеми, ако се имаше предвид честотата, с която ги използваше Ерлин.
— Загубил е трима сина от воларианците — каза той. — Единият бил взет в робство преди години, другите двама — миналата седмица.
— Значи той е вождът на тези… отра? — попита Вейлин.
Ерлин поклати глава.
— „Червена брадва“ е почетна титла, която се дава на най-силния воин в племето. По-точен превод би бил „шампион“. А отра са само едно от шестте племена, които са се подслонили тук. Вождовете им са загинали до един в битките. Той не говори от името на всички.
— Знае ли дали другите ще се бият на наша страна?
Ерлин предаде въпроса на Хиркран, който хвърли суров поглед към пещерата, където събраните планинци се спотайваха в сенките, вперили напрегнато очи в тази среща, и каза нещо.
— Не е сигурен — преведе Ерлин. — Някои няма да се бият, защото отра ще се бият. Други пък ще седят тук и ще се напикават вечно.
— Той може ли да ни отведе до воларианците?
Хиркран мълча дълго, преди да отговори, вперил поглед във Вейлин.
— Да, но първо настоява да бъде обявен за водач на армията.
Лоркан, който стоеше наблизо със своята котка, изпръхтя презрително, което накара планинеца да се озъби и да тръгне напред с вдигната брадва. Вейлин пристъпи решително между тях, докато котката се свиваше, оголила зъби във фучене. Беше забелязал, че куражът на Лоркан е нараснал значително, откакто се бе сдобил с животното.
— Предполагам, че си има причина да иска това? — попита той Ерлин, докато Хиркран продължаваше да се въси.
— Тези хора уважават само силата. Ако той не бъде обявен за водач, ще гледат на него просто като на васал на някакъв чужденец, което означава, че моментално ще бъде предизвикан от някой по-млад съперник. Ако искаш, можеш да го наречеш церемониална титла. Това са техните земи, Вейлин. Колкото и да е намалял броят им, те заслужават уважението ти.
Вейлин погледна опърпаните фигури, които шаваха в полумрака на пещерата. По-младите стискаха оръжия, а децата се бяха струпали около възрастните. По всички лица имаше прах и мръсотия от дните, прекарани в битка за живота им; мнозина бяха изтощени и оклюмали от болката в скорошните си рани. Но той съзря в очите им непокорство, дори и при най-младите. Може да бяха надвити, но не бяха сразени.
— Обясни ми какво трябва да кажа — помоли той Ерлин.
Хиркран ги поведе по криволичещ маршрут на юг. Шестима от неговите воини разузнаваха напред. Вейлин го следваше с Ерлин, Кирал и Асторек. Тази разузнавателна мисия можеше да бъде избегната, ако се бе съгласил Дарена да полети отново, но един поглед към все още изпитото ѝ лице го накара да отхвърли категорично тази идея.
— Искам да ти напомня, милорд — каза тя изтощено, — че аз нямам официален ранг в армията и фактически съм свободна да правя каквото пожелая.
— Аз пък съм свободен да използвам всеки от няколкото известни ми метода да те поваля в безсъзнание, без да те наранявам — отвърна Вейлин. — Ще останеш тук и ще почиваш.
Тя се намръщи и се отдалечи, а Мишара изрази ясно чувствата ѝ с кратко изфучаване, преди да изтича до нея.