Бяха изминали може би осем мили, когато Хиркран обяви спиране. Вейлин забеляза, че вълците на Асторек пристъпват по-внимателно, снишени сред камънаците, и начесто спират да подушат въздуха. Присъствието им явно безпокоеше Хиркран и неговите сънародници, макар че от усилията им да изглеждат безразлични той заключи, че при тях външният израз на страх се смята за голям позор.
Хиркран приклекна и се запромъква към билото. Вейлин пълзеше до него.
Под тях склонът се спускаше стръмно и имаха хубав изглед към долината отпред. Тя беше голяма, с равно дъно, широко около половин миля и пресичано от плитка река. Лагерът на Воларианската войска бе вдигнат в кръг, с гъсто разположени постове и спретнати редици палатки. Изглежда, Копелето на вещицата беше кадърен генерал.
Хиркран промърмори нещо, което Ерлин преведе като люта псувня, включваща призоваването на различни неземни същества, както и изобретателна канибалистична форма на генитално осакатяване.
— Защо ще ядат такова нещо? — попита Кирал отвратено.
— За да се сдобият със силата на врага — каза Ерлин. — А също така като символ за края на рода му. Племената отдават голямо значение на потомството. Един безплоден мъж или жена се смята за прокълнат и подлежи на изгнание или нещо по-лошо, ако е толкова неразумен да остане.
Ловкинята хвърли отвратен поглед към заобикалящите я воини и промърмори:
— Диваци.
Хиркран заговори отново, като сочеше към воларианския лагер.
— Нашият водач настоява да доведем тук армията и да атакуваме незабавно — каза Ерлин. — Той лично ще предвожда атаката. Това трябва да бъде направено бързо, иначе духовете ще ни сметнат за слаби и ще откажат да ни помогнат.
— Те очакват помощ от боговете си? — попита Вейлин.
— Ами, те всъщност нямат богове в истинския смисъл на думата. Вярват, че тези планини са населени с духовете на техните предци, които са или доброжелателни, или отмъстителни, според както им скимне. Когато има буря, значи се гневят, когато зимата е мека, значи са доволни. Но винаги гледат зле на страхливостта.
— И ние с удоволствие ще ги почетем със своята храброст. Но първо трябва да попитам какво е видял той от тези нашественици. И най-вече за хората, които ги водят.
Лицето на Хиркран помрачня и той извърна поглед, преди да засумти отговорите си.
— Когато дойдоха, мислехме, че ще е като преди — преведе Ерлин. — Те идват, ние се бием с тях, те крадат деца и си тръгват. Понякога децата могат да бъдат откупени срещу мед или огнен метал. Но в повечето случаи не. Този път те взеха деца и ги избиха. Убиват всичко, даже дивите кози и лосовете. Ние се сражавахме… — Лицето на Хиркран се вцепени в безстрастна маска, сякаш видените от него ужаси не можеха да бъдат изразени. — Сражавахме се яростно… Но те бяха много, много повече отпреди. Не видяхме кой ги води, макар че ротха разправяха за седем червени мъже със сили, равни на тези на духовете, но пък те са прочути лъжци.
„Сили, равни на тези на духовете.“
— Тук има ли от тези ротха? — попита Вейлин, като посочи другите воини.
Хиркран плю и изсумтя с отвращение.
— Останаха в пещерата. Тяхната смрад ни позори.
Вейлин кимна и се отдръпна от ръба, което накара Хиркран да излае въпрос към Ерлин.
— Къде отиваш?
— Да събера армията за атаката на нашия велик водач. Къде другаде?
Ротха бяха предвождани от набита жена на средна възраст с мрежа от дълбоки декоративни белези, изрязани около очите ѝ.
— Мирвалд — преведе Ерлин, след като я попита за името ѝ, и добави още няколко титли, които явно показваха статуса ѝ. — Тя е нещо средно между съветник и шаман, говори се, че умеела да чува словата на духовете.
— Тя ли е видяла седмината червени мъже? — попита Вейлин.
Мирвалд се взря внимателно във Вейлин за секунда, преди да отговори, а Ерлин пак преведе:
— Ротха първи са усетили гнева им. Седмината са дошли в селището им сами. Тъй като били чужденци, воините се опитали да ги убият, но самите те били убити. Седмината не са като другите хора. Те се движат и бият като един, сякаш всеки от тях чува мислите на останалите. Въпреки това ротха щели да ги надвият, ако онези не притежавали други сили. Един от тях можел да убива само с докосване, друг умеел да смразява човешките сърца от страх. Те избили много ротха, а после дошла армията им и избила още повече.
— Благодаря ѝ за това знание — каза Вейлин.
Жената кимна при думите на Ерлин, а после на свой ред зададе въпрос.
— Как смятате да победите Седмината, след като другите не могат?
Вейлин погледна към Мъдрия мечок, който се съвещаваше с останалите Надарени. Всички се бяха събрали около него, докато им предаваше нов урок от бездънния си кладенец от познания.