Малко по-нататък той нареди на планинците да спрат и също като Алтурк да атакуват при първи зори, като нанесат удар по северния край на лагера. Те се бяха скупчили на племенни групи и това го принуди да ги обиколи една по една заедно с Ерлин. Сега всеки от шестте новообявени вождове си мислеше, че той е върховен главнокомандващ на цялата армия, и Вейлин им благодари за честта, че му позволяват да предприеме първата атака.
Поведе Вълчия народ през студената вода, докато се изравниха с лагера. Китоубиеца поспря до него и му се усмихна приветливо, преди да продължи начело на воините си. Те щяха да заобиколят от южната страна на лагера и също като Алтурк да атакуват щом слънцето се покаже над източните планини.
Погледът на Вейлин се плъзна по реката, сега пълна с вълци, сред които клечаха Асторек и другите шамани. Напрегнатите им лица издаваха какво усилие е нужно, за да предотвратят избухването на издайническо ръмжене от близостта на толкова много различни глутници. Вълците мърдаха неспокойно, но общо взето стояха кротко, най-вече тези на Асторек. Те бяха останали близо до Вейлин по време на цялото пътуване и погледите им рядко се откъсваха от него.
Той се обърна към Ерлин и Мъдрия мечок, които клечаха наблизо.
— Ти няма да участваш в това — каза на Ерлин, като забеляза брадвата в ръката му.
— Бил съм се много пъти, братко — отвърна Ерлин. — Може би съм виждал повече битки и от теб.
— И все пак остани отзад. Ако нещата се обърнат срещу нас, изчезвай. Би могъл да обиколиш света още веднъж.
— И да го гледам как се разпада ли? — Ерлин поклати глава. — Не мисля.
— Ти ще си нужен. — Вейлин го погледна и усети нов прилив на вина. „Няма да направя това…“ — Стой отзад.
Обърна се към Мъдрия мечок, преди Ерлин да е възразил.
— Готов ли си?
Шаманът хвърли поглед на изток, където върховете започваха да придобиват златистия оттенък, предвещаващ настъпването на нов ден. Днес небето беше ясно, във въздуха имаше приятна свежест, примесена със слабия аромат на цветовете на пирена, покриващ дъното на долината.
— Зелен огън не се вижда тук — рече замислено шаманът с леко съжаление, а после зацамбурка през реката към чакащия го Железен нокът. Едрото животно нададе ниско глухо ръмжене, когато Мъдрия мечок се качи на гърба му и го извъртя към брега.
Вейлин даде знак на лорд Орвен и се метна на седлото на Драскун.
— Ако всичко върви добре, в редиците им трябва да има сериозна пролука — каза той на гвардееца. — Съсредоточете се върху варитаите, ако можете.
— Да, милорд. — Орвен отдаде чест, изпънат сред заобикалящото го течение. — В този момент бих дал всичко, което имам, за един кон.
Вейлин се ухили и посегна през рамо да изтегли меча си.
— Очаквам, че ще имаш богат избор, след като приключим с това.
Смушка Драскун, за да го изкара от реката, и изчака вълците на Асторек да заемат позиция пред тях. Останалите глутници заляха брега от двете му страни. Мишара мина през множеството и приклекна до него. Вейлин сведе поглед и срещна очите ѝ, чудеше се дали Дарена го вижда през тях. Мишара само премигна и облиза зъби, преди да насочи вниманието си към воларианците.
Лагерът се намираше на триста крачки, тих под димния покров от гаснещите нощни огньове. Вейлин можеше да види стражите, движещи се през утринната мъгла. Походката им беше спокойна. Той изчака да усети топлината на слънцето върху тила си и сянката му да изникне върху земята отпред — дълга тъмна стрелка, сочеща към воларианските сили.
Той стисна по-здраво юздите и си спомни думите на Норта: „Няма да правиш нищо глупаво, нали?“
Засмя се тихо и смуши Драскун. Бойният кон изцвили пронизително и радостно и препусна в галоп. Вълците се юрнаха напред заедно с тях и нададоха всеобщо ръмжене, без съмнение плод на вълнението на техните шамани. Вейлин видя как часовоите започват да реагират: втурнаха се да образуват неравна линия, докато из лагера отекна разпокъсано тръбене, мъже излизаха със залитане от палатките и трескаво се мъчеха да си съберат оръжията и броните.
Естествено, варитаите реагираха първи, цели два батальона, вероятно държани будни, за да пазят срещу изненадваща атака. Строиха се с обичайната си ефикасност в две редици, първата на колене с насочена напред гора от копия. Но въпреки несъзнателната си дисциплина даже те не бяха неуязвими за слънцето. Вейлин видя как мнозина навеждат глави, когато то се издигна над планините. Това предизвика известно размърдване в строя им, но не достатъчно, за да го развали — за това бе нужно нещо повече.