Първият ястреб-копие се стрелна покрай ухото му, достатъчно близо, за да усети как перата му бръсват кожата му. Миг по-късно го последваха още десетки. Удариха в центъра на варитайската линия като плътен черен рояк, изникваха от ослепителното слънце прекалено бързо, за да могат войниците-роби да ги избегнат или да се приведат. Центърът на линията се превърна в кипнала маса от мятащи се птици и хора, ястребите се издигаха от мелето, от стоманените им нокти капеше кръв и падаха парченца плът, те се задържаха за секунда, а после пикираха отново надолу. Докато вълците влязат в боя, воларианският строй вече беше разкъсан.
Вейлин насочи Драскун право през хаоса. Видя как три вълка повалиха един волариански офицер и разкъсаха гърлото му. Воларианците бяха строили още батальони зад варитаите, свободни мечове, стоящи в много по-неравни редици. Изглеждаха по-млади от воларианските войници, с които се беше сражавал преди, и върху много от младежките им лица се виждаше страх и дори ужас при гледката на ордата зверове, които сееха хаос пред очите им. Основната група на вълците се вряза в тях без забавяне и под яростната им атака най-близкият батальон се разпадна за секунди. Съседните формации се представиха по-добре: наредиха се в плътен отбранителен кръг и успяха да посекат много от атакуващите ги вълци. Но не разполагаха със защита срещу ястребите-копия. След като се бяха справили с варитаите, шаманите им събраха наново ятата си и ги пратиха срещу свободните мечове. Те се спуснаха като черен дъжд, докато вълците продължаваха атаката си — втурваха се напред по двойки, за да впият зъби в краката на воларианците и да ги извлекат от строя.
Вейлин зърна наблизо един батальонен командир на кон, вдигнал високо меча си, за да призове хората си. Няколко сержанти изтичаха при него и закрещяха заповеди. Вейлин насочи Драскун към командира, а вълците на Асторек се втурнаха напред да повалят коня му. Мъжът скочи от седлото, докато животното цвилеше диво, обляно в кръв, надигна се и Вейлин го посече в лицето.
Дръпна юздите да спре Драскун и се огледа. Видя как Железен нокът тъпче някакъв нещастен воларианец с грамадните си лапи — Мъдрия мечок изглеждаше почти комично, докато подскачаше на гърба му. Зад него бушуваше свирепа битка, планинците нападаха яростно северния периметър. Врявата, вдигаща се от юг и запад, показваше, че планът е проработил, поне в началото. Сега воларианците бяха нападнати от всички страни, а източният им фронт беше разбит. Но лагерът все още не бе превзет и те продължаваха да се бият. Твърде много полкове бяха строени и се движеха с механичния ритъм, типичен за варитаите. Битката изобщо не беше спечелена.
Погледна към Мишара и видя, че тя стои като вкопана, снишила се към земята и насочила нос към центъра на лагера, където се виждаше най-гъстата маса варитаи. Извъртя Драскун и го пришпори в атака. Чу нетърпеливото ръмжене на Железен нокът, когато мечокът го последва. Вълците също се устремиха напред, пренебрегвайки ранените или зашеметени свободни мечове, които се лутаха наоколо.
Ястребите-копия се прегрупираха и закръжиха в гъсто ято над воларианския център. Вече бяха по-малко, но свирепостта им не изглеждаше отслабнала: продължаваха да се издигат и спускат в неспирна смъртоносна спирала, пръскайки кръв, докато ослепени мъже залитаха, свободните мечове пищяха, а варитаите сечаха въздуха, тъпо следвайки обучението си.
И тогава Вейлин ги видя — малка групичка мъже в сърцето на Воларианската армия, червени петънца, мяркащи се сред кипналата чернота. Насочи Драскун към тях и вълците се събраха около него, за да разкъсат дупка в стената от варитаи. Той се промуши през нея, като парираше върхове на копия и посичаше всеки, който му се изпречеше.
Първите двама мъже в червено се появиха пред него, докато се измъкваше от гъмжилото. И двамата бяха на високи бойни коне и се въртяха в тесен кръг, а мечовете им святкаха и сечаха ястребите-копия във въздуха. Вейлин пришпори Драскун право към тях. По-близкият се извъртя към него и щом го позна, на лицето му се изписа дива омраза. Насочи коня си наляво, а другарят му пое надясно в координирана атака. Вейлин се приведе ниско и увисна наполовина от седлото, докато те се приближаваха. Парира удара отляво, а другият го пропусна на сантиметри. Той се издърпа пак върху седлото, завъртя Драскун и го спря, докато двамата в червено се подготвяха за нова атака. Те се поколебаха, явно озадачени от неподвижността му, втренчиха се в него. Той отвърна твърдо на погледите им и продължи да чака.