Железен нокът се надигна с рев и размаха лапи. Мъжете в червено се опитаха да дръпнат конете си настрани, но беше прекалено късно. Лапите се спуснаха и ноктите се забиха дълбоко в гръбнаците на двете животни. Те зацвилиха и се замятаха сред фонтани кръв. Мъжете в червено се претърколиха настрани и бързо се изправиха на крака, но бяха повалени от вълците на Асторек. Бореха се мълчаливо, всеки от тях държан здраво от по четири вълка, захапали крайниците им. Взираха се във Вейлин с цялата злоба, която той помнеше, злоба, която се превърна в абсолютен ужас, когато Мъдрия мечок слезе от гърба на Железен нокът.
Двамата едновременно запищяха и го удариха на молби: използваха едни и същи думи и гърлени възклицания, докато шаманът клякаше до тях, за да долепи ръце до челата им. Треперенето им секна на мига и те млъкнаха, после замигаха объркано, когато Мъдрия мечок свали ръце и отстъпи. Зяпнаха се един друг, после зяпнаха Вейлин… после вълците.
— Братко — каза единият, гледаше умолително нагоре към него, лицето му беше пребледняло.
Вейлин завъртя Драскун, докато вълците си вършеха работата, глух за кратките писъци, издигнали се над ръмжащия хор. Мишара отново беше до него, насочила нос към гъстата гмеж от биещи се фигури в западния край на останките от лагера. Един бърз оглед потвърди, че по-голямата част от полесражението вече е в техни ръце. Южният фланг беше напълно разбит от многочислената орда на Вълчия народ. Вейлин виждаше как воините се движат сред мъглата, хванали ниско дългите си копия, и от време на време се скупчват, за да се справят с малките огнища на съпротива. На север планинците бяха обградили остатъците от Воларианската кавалерия, няколкостотин мъже на коне, които напразно се опитваха да се измъкнат. Видя как ездач след ездач падат под размаханите брадви на планинските племена, които сякаш бяха забравили дълбоко вкоренените си разногласия.
— Милорд!
Вейлин инстинктивно се приведе при предупредителния вик на Орвен и нещо изсвистя покрай главата му прекалено бързо, за да го види. Той извъртя Драскун и видя трима мъже, тичащи срещу него през мъглата, и тримата с леки брони и с по два меча. Куритаи.
Орвен парира атаката на водача, като приклекна и замахна с меча си към краката му. Куритаят с лекота прескочи острието и се завъртя във въздуха, насочил своя меч към шията на Орвен. Капитанът обаче не беше новак и парира удара, мушна с меча си към лицето на куритая, а после го извъртя нагоре и настрани в бърз и почти съвършен рипост, който накара мъжа да залитне назад със зейнала рана на гърлото.
Орвен се обърна, за да се счепка с втория, а третият се шмугна покрай тях и се насочи към Вейлин. Скочи, вдигнал високо двата си меча. Мишара го посрещна във въздуха, сключи зъби около главата му, повали го на земята и почна да го тръска, докато вратът му не издаде ясно доловим пукот.
Вейлин пришпори Драскун напред, защото видя, че Орвен е притиснат здравата от втория куритай. Двата Меча на войника-роб тъчаха пъргава и сложна плетеница от удари, която беше смъкнала гвардееца на колене. Вейлин се намираше все още на десет крачки от тях, когато куритаят изби меча от ръката на Орвен и вдигна оръжията си за последен удар — и изведнъж се вцепени и главата му се отметна рязко нагоре, когато Лоркан изникна от въздуха, протегнал ръка, за да забие кинжал в основата на черепа му.
Надареният издърпа острието с гримаса на отвращение и вдигна очи към приближаващия се Вейлин. По лицето му се стичаше кръв от някакъв срез в гъстата му черна коса и той я избърса от очите си.
— Трябва да дойдеш — каза, олюля се и посочи с окървавения кинжал към бушуващата наблизо схватка. — Алтурк…
Вълците тръгнаха напред, за да разкъсат неравната воларианска линия от ранени и частично ослепени варитаи и да му позволят да препусне през нея, следван плътно от Мъдрия мечок и Железен нокът.
Алтурк вършееше с бойната си тояга, въртеше се и подскачаше сред кръг от мъже в червено. Сентарите се опитваха да стигнат до него, но им пречеше рота куритаи; лонаките и елитните воини бяха вкопчени в свирепа борба, докато талесата се биеше в безнадеждно съотношение. Но все още бе жив; имаше порязвания по ръцете, краката и лицето, ала оставаше прав, докато мъжете в червено танцуваха около него.
Вейлин пришпори Драскун, но бойният кон вече беше уморен, пяна покриваше хълбоците и муцуната му. Вейлин видя как Алтурк избегна един меч и завъртя тоягата си, за да я стовари отстрани по тялото на нападателя, умишлено избягвайки смъртоносния удар в главата в съответствие с инструкциите на Вейлин. Мъжете в червено обаче явно бяха оставили този удар да намери целта си, за да привлекат Алтурк напред, и двама от тях се стрелнаха към него, за да посекат към краката му. Той избегна първия удар, но не и втория — острието се впи дълбоко в бедрото му и го повали на едно коляно, оголил зъби от болка.