— Не го видях — промълви шепнешком Кара. — Ние споделяхме… Не можах да видя… Стана толкова бързо…
Вейлин клекна до нея и погледна кръвта, течаща от носа ѝ — порозовяваше и се разтваряше в пороя. Докосна ръцете ѝ.
— Стига — каза той. — Всичко свърши.
Тя премигна, после клюмна и дъждът отслабна до ръмеж. Той я подхвана.
— Мълния — прошепна тя. — Не знаех, че мога да го правя.
— Кара. — Той повдигна брадичката ѝ. — Къде е лейди Дарена?
Чу някъде отпред жалния, безутешен вой на Мишара.
— Съжалявам — промълви задавено Кара. — Стана толкова бързо…
Той я облегна на една скала, стана и тръгна към Мишара, която продължаваше да надава скръбния си вой…
Тя лежеше на една страна до разровените от дъжда останки от огъня, който Вейлин беше наклал за нея снощи, все още увита в кожите си. Нямаше кръв, нито каквато и да било следа от нараняване. „Един от тях можел да убива само с докосване…“
Той седна до нея, взе дребната ѝ безжизнена фигурка в обятията си и приглади копринената коса назад от леденото ѝ чело.
— Искам да се върна у дома — каза ѝ. — Искам да се върна у дома с теб.
4.
Рева
Претърколи се, за да смекчи удара, но въпреки това усети пареща болка в краката, когато рипна и се втурна към най-близкия дресьор. Беше благодарна за кръвожадността на тълпата: въодушевеният ѝ рев при появата ѝ попречи на мъжа да забележи приближаването ѝ почти докато не стигна до него. Той се завъртя точно преди тя да го шибне с оковите през лицето. Зъбите му се пръснаха и устните му се сцепиха, писъкът му излезе като пронизително гъргорене и той рухна на колене, а веригите се изплъзнаха от ръцете му.
Трите саблезъби звяра, които водеше към жертвите им, моментално се врътнаха, щом усетиха, че нищо не ги възпира, зафучаха срещу Рева и се приготвиха да скочат. Тя се хвърли към дресьора, грабна камшика, окачен на китката му, изплющя с него към най-близката котка и тя отстъпи. Рева вдигна поглед и видя, че Щита и Алерн стоят необезпокоявани в центъра на арената, а другите двама дресьори я гледат ококорено. Щита реагира пръв — втурна се към най-близкия звяр и късият му меч разсече врата му. Останалите завиха и размахаха нокти срещу него. Той се изплъзна с танцова стъпка, но не и без да получи три успоредни резки на гърдите.
Котките на падналия дресьор скочиха към Рева и ѝ отвлякоха вниманието. Тя изплющя отново с камшика, после се втурна напред, като прескочи една замахнала лапа. Когато те се втурнаха след нея, се обърна и камшикът разцепи въздуха със свирепо плющене. Саблезъбите се отдръпнаха пак, после спряха, сякаш в отговор на някакво безмълвно взаимно разбирателство, и се обърнаха към ранения дресьор, който сега се клатушкаше към една врата в стената на арената, притиснал лицето си с ръце: оставяше по пясъка диря от кръв. Котките нададоха еднакво фучене и се втурнаха след него. Едната скочи на гърба му и го повали на пясъка, а другите го заръфаха за краката. Дългите им зъби пробиваха плътта и костите с ужасяваща лекота. Писъците му скоро спряха и котките се отдадоха на угощението, без да обръщат никакво внимание на Рева.
Тя се обърна и видя, че Алерн се опитва да удържи трите котки срещу себе си с къси мушкания на копието. Дресьорът им обаче, разсеян от атаката на Рева, пребледня, изпусна веригите и хукна да бяга. Успя да стигне на десет стъпки от една врата, преди залп на варитайските стрелци от горните трибуни да го прикове към пясъка.
Останали свободни, котките му закръжиха около Алерн във вихрен танц от размахани нокти и озъбени подскоци — търсеха някаква пролука, докато той се въртеше и копието му свистеше бясно. Рева се втурна към най-близката котка и камшикът ѝ се стрелна, уви се около крака ѝ и я изтегли назад, докато тя се мяташе и съскаше. Алерн зърна своя шанс и намушка звяра в рамото, макар че от силата на удара върхът на копието заседна сред костите и сухожилията. Алерн изруга и се опита да го измъкне, а другите две котки се приближиха, готови за убийство.
Камшикът на Рева изплющя пак и ги накара да отстъпят.
— Остави го! — каза тя на Алерн и го избута от трупа. — Вземи това. — Подаде му камшика, после стъпи на дръжката на копието и го счупи. Претърколи мъртвата котка, хвана стърчащия връх и го измъкна от трупа.
— Дръж ги настрани! — заповяда тя на Алерн и се обърна към Щита. Той лежеше по гръб, вдигнал крака да възпре котката отгоре му, която ръмжеше и щракаше с ужасните си челюсти на косъм от лицето му. Оцелелият дресьор пусна останалата си котка и отстъпи, озърташе се диво. Знаеше, че бягството ще означава сигурна смърт, но явно нямаше желание да участва в тази битка, в която силите внезапно се бяха изравнили. Пуснатата котка бързо заобиколи борещата се двойка, спря откъм главата на Елл-Нестра и се напрегна за атака, челюстите ѝ зейнаха и тя скочи… Счупеното копие на Рева я улучи във въздуха и тя се блъсна в саблезъбия звяр върху Щита, като го накара да отстъпи и даде на Елл-Нестра точно толкова място, колкото да забие меча си във врата на животното.