Той се претърколи настрани, когато трупът рухна, измъкна меча си от него и приклекна, когато камшикът на дресьора остави дълга червена резка върху ръката му. Обърна се към явно ужасения мъж и повдигна вежда.
— Сигурен ли си?
Онзи се втренчи в него с паническа нерешителност: и да се бие, и да бяга, го чакаше все същата участ. Рева му спести по-нататъшните размисли, като скочи, изрита го в лицето и го прати в безсъзнание на пясъка. Клекна и му взе камшика и един малък кинжал, който стърчеше от ботуша му.
— Може ли да отбележа, милейди — каза Щита с поклон, — че днес изглеждате прелестно. Червеното наистина е вашият цвят.
Тя изсумтя и се затича към Алерн.
— Би имал по-голям шанс с тези зверове.
Алерн беше изтласкал двете останали котки към края на арената. Дишаше тежко и размахваше камшика, като пресичаше всеки техен опит да се втурнат или скочат към него. Рева замахна със собствения си камшик, уви го около предната лапа на едната и я повали, така че Щита да може да я довърши с меча си. Уби последната котка сама, като я подлъга да атакува, отскочи встрани, а после се метна на гърба ѝ и заби ножа между лопатките ѝ, после пак и пак, докато животното не престана да се бори и от муцуната му не излезе последно жално съскане.
Докато се надигаше от трупа, ликуването на тълпата я заля като потоп. Трибуните над нея представляваха море от радостни лица, които крещяха възторжено, а също така, забеляза погнусено тя, и с нескрита похот. Мъже я зяпаха, жени си оголваха гърдите и върху пясъка се сипеше дъжд от цветя. Едно падна в краката ѝ, орхидея с бледорозови венчелистчета, които потъмняваха до червено по края.
— Вдигни го! — изсъска Щита и Рева забеляза, че той вече държи в ръце цял букет. — Ти също, момко! — извика на Алерн. — Вдигай ги, бързо!
Рева клекна и взе орхидеята, и забеляза как възторжените викове на тълпата достигнаха нови висини.
— Това е знак за тяхното благоволение! — извика Щита към нея през врявата, преди да хвърли предпазлив поглед към балкона на императрицата. — Хората, които уреждат тези зрелища, трудно могат да го пренебрегнат.
Рева хвърли поглед към балкона и видя слабичката фигура на императрицата, все още седнала на пейката, със забулено в сенки лице. Изглеждаше напълно неподвижна и Рева се зачуди дали не е потънала пак в някой от своите периоди на отнесеност. Освен това се усъмни, че императрицата тачи традициите, спазвани тук. „Тя мрази тези хора — спомни си Рева, като хвърли поглед към тълпата. — Какво я интересува тяхното благоволение?“
Видя как императрицата вдигна ръка и даде небрежен знак на Варулек. Чернодрешкото излезе напред, за да заповяда да надуят отново тръбите. Този път тълпата не се подчини толкова мигновено — на въодушевлението и похотта им трябваше повече време да утихнат и оставиха след себе си слабо мърморене, което продължи даже след като императрицата стана и се приближи до ръба на балкона. Сърцето на Рева се сви, щом видя изражението ѝ. Там нямаше нито ярост, нито смущение, само топла и искрена привързаност. Устните ѝ се раздвижиха безмълвно в лесно различими гальовни думи:
— Ти наистина си моя сестра.
Когато я върнаха в стаята ѝ, завари Лиеза да крачи нервно насам-натам. Момичето се сепна от изненада и облекчение, когато Рева влезе и вратата се затръшна подире ѝ. Пристъпи към нея с треперлив смях, а после се закова на място при вида на кръвта, опръскала я от глава до пети, макар да изглеждаше по-шокирана от онова, което държеше.
— Откъде я взе? — попита тя.
Рева сведе поглед към орхидеята. Беше продължила да я стиска, докато императрицата обявяваше, че зрелищата за деня са приключили, и на арената излязоха дузина куритаи. Алерн и Щита бяха оковани и изведени през друга врата, но не и преди младият гвардеец да падне на коляно пред нея, взираше се в очите ѝ с почти трескава вярност.
— Отецът ме благослови, милейди! — извика той, докато го отмъкваха. — Като ми позволи да се бия с вас през този ден!
Щита беше видимо по-слабо развълнуван.
— Тук не спечелихме никаква победа — подхвърли той през рамо. — Предполагам, че знаеш това?