— Невъзможно. Към това място ме обвързва нещо повече от дълг. Ако изляза дори на крачка извън очертанията на арената, ме очакват Трите смърти.
— Тогава защо ми показваш това?
— Не него исках да ти покажа. — Той се върна до стената и поднесе факлата към едва различима група символи близо до края, точно преди да станат съвсем неясни. — Ето тук — каза и я подкани да се приближи, а пръстът му се плъзна по знаците. — „Ливела ще бъде въплътена, когато Огнената кралица се въздигне.“
— Ливела? — Лиеза бе изрекла същото име тази сутрин, с глас натежал от страх. Откри, че се отдръпва при вида на внезапната напрегнатост в очите на Варулек.
— Велика жена-воин от легендите — прошепна той. — Дарена от боговете с по-големи умения и сила от всяка друга. Тя пътувала до преизподнята, сражавала се със самите дермоси и убила трима. Един с меч, един с копие и един… — Той ѝ подаде факлата, отиде в един сенчест ъгъл на пещерата и се върна с нещо, увито в овехтял плащ. Ръцете му трепереха от вълнение, докато отмяташе плата. Тя видя пръчка, дълга малко над пет стъпки. Дървото беше бледо и излъскано от употреба, а от двете страни на централната ръкохватка имаше украса: от едната страна кръстосани мечове, а от другата — кръстосани брадви.
— И един — продължи Варулек, затаил дъх от благоговение и страх, очите му блестяха на светлината на факлата, — един убила с лък от планински бряст.
5.
Френтис
— Отмъщението ти е наистина сурово, братко.
Лицето на флотски лорд Елл-Нурин издаваше смесица от отвращение и осъдителност, докато взорът му обгръщаше Нова Кетия и попиваше гледката на разрушените къщи във всички квартали и дима, издигащ се иззад южните стени. Все още предаваха трупове на огъня — задача, която ангажираше петдесет от освободените роби вече шест дни.
— Хората ти определено имат талант за разрушение.
— Правосъдие, както нареди кралицата. — Френтис долавяше кухата нотка в гласа си. Образът на момиченцето в сиво, лежащо мъртво в обятията на майка си, още не бе избледнял. Беше преживял толкова години на битки и смърт, беше забравил толкова много лица, но знаеше, че този образ никога няма да се разсее.
— Освен това градът не е разрушен — добави той. — Всички щети ще бъдат възстановени с времето, според замисъла на кралицата.
— Задача, която зависи от успешния изход на тази война. — Погледът на флотския лорд се насочи към пристанището, претъпкано с мелденейски кораби и пленени волариански съдове. Много други бяха пуснали котва в естуара оттатък. Бяха пристигнали предния ден и гледката на толкова много мачти хвърли в паника новоосвободеното население. Френтис беше успял да успокои жителите на града, но не и преди няколкостотин от тях да избягат. Той събра своите хора на доковете в гъста защитна формация, със стрелци на околните покриви, а после заповяда на Греблото да подеме приветствени възгласи при гледката на влизащия в пристанището „Червен сокол“.
— Мисля, че имаме достатъчно свободно място да превозим цялата ви рота — каза Елл-Нурин и посочи към флотата. — Трябва да отбележа, че врагът не беше кой знае колко сърцат, когато го застигнахме. Изглежда, адмиралът им предпочел да се самоубие, вместо да се изправи срещу гнева на императрицата. Повечето се дадоха без бой.
— Да откара ротата ми къде, милорд?
— Във Волар, разбира се. Кралицата ще очаква подкрепления.
— Повечето въоръжени хора в този град допреди две седмици бяха роби. Останалите се присъединиха към мен, за да спечелят свобода, не прием в Кралството. Хората от Кралството, които освободихме, ще дойдат с нас, не се и съмнявам. Гарисаите също, макар че мнозина ще очакват заплащане. Общо може би две хиляди меча. Останалите са страдали много — повече, отколкото бих поискал някога от тях.
— Те може да са завзели града и да са избили господарите си, но дълготрайната свобода ще дойде само чрез победа. Както, сигурен съм, вие ще им обясните. — В гласа на Елл-Нурин имаше твърдост, напомняне, че той е с по-високия чин тук.
Френтис въздъхна и кимна.
— Добре. Това… — флотският лорд се обърна към една млада жена, която стоеше сред свитата му от капитани — е сестра Мериал. Ще ѝ дадете пълен доклад за операциите си и всяка полезна информация, която сте събрали, за да бъдат предадени впоследствие на кралицата.
Френтис погледна жената и се намръщи. Беше може би година-две по-млада от него, с обикновени дрехи. И явно се чувстваше неудобно в присъствието на толкова много мелденейци.
— Седмият орден?
— Точно така, братко. — Елл-Нурин се приведе към него. — Освен това, колкото и изкусително да ти се струва, по-добре не я докосвай.