Лицето ѝ замира съвършено неподвижно, очите ѝ са вперени в неговите, не с гняв, а с неподправен ужас.
— Ти сънуваш и аз сънувам — казва ѝ той. — Момиче в леглото, което плаче, загледано във вратата на спалнята си. Ти изобщо помниш ли го, когато си будна? Знаеш ли изобщо?
Тя премигва и прави бавна крачка назад.
— Понякога си мислех да те убия. Докато пътувахме понякога вадех ножа си и го опирах в шията ти, докато спеше. Страхувах се от теб, макар да си казвах, че това е само гняв заради многото ти жестокости, заради отработената ти омраза. Понякога знаех, че любовта ми към теб ще ме погуби, и се оказа вярно. Но не съжалявам за нищо.
Тя посяга към него и той не знае защо ѝ позволява да го докосне, защо оставя ръката ѝ да се плъзне по неговата, защо разтваря обятия и я поема в прегръдката си. Тя се притиска към него и той чува задавения хлип в гласа ѝ, докато тя прошепва в ухото му:
— Време е да дойдеш във Волар, любими. Доведи армията си, ако искаш. Няма значение. Само гледай лечителят да е сред тях. Ако не ви видя и двамата на арената до трийсет дни, Рева Мустор ще умре.
Водачът на бившите роби от Нова Кетия нарече себе си Каравек — явно това беше името на господаря, когото бе пребил до смърт в първата нощ на бунтовете.
— Той ми открадна свободата, аз му откраднах името — каза той с усмивка. — Изглежда ми справедлива размяна.
Беше едър мъж, някъде над петдесетте, със сиво-черна коса, стърчаща в рошава маса от някога бръснатата му глава. Все пак, въпреки размерите и свирепия му вид, гласът му говореше, че е образован и има достатъчно остър ум да направи трезва преценка на положението, незамъглена от блясъка на скорошните им триумфи.
— Волар не е Нова Кетия — каза Каравек, когато мелденеецът отправи официалното си искане за съюз от името на кралица Лирна. Беше пристигнал в имението на губернатора с дванайсет отрупани с оръжия бойци, които гледаха флотски лорд Елл-Нурин с нескрито подозрение, граничещо с враждебност. — Този град е като селце в сравнение с него.
— Там все още има много роби — каза Френтис. — Каквито бяхте и вие.
— Вярно, само че аз не ги познавам, нито пък моите хора.
— Кралицата даде на всички в тази провинция място в Обединеното кралство — каза Елл-Нурин. — Сега вие сте свободни поданици под нейна защита. Но свободата си има цена…
— Не ме поучавай за свободата, пирате — изръмжа Каравек. — Половината роби в този град умряха, плащайки тази цена. — Обърна се към Френтис и понижи глас. — Братко, знаеш не по-зле от мен колко опасно е положението ни. Всеки момент южните гарнизони ще тръгнат да завладеят обратно този град за империята. Не можем да се борим с тях, ако главните ни сили заминат да умрат във Волар.
„Една победа във Волар ще сложи край на тази империя“, искаше да каже Френтис, но усети как думите заглъхват на езика му. Знаеше колко кухо ще прозвучат.
— Знам — каза той. — Но аз и хората ми трябва да отплаваме към Волар с всеки, който пожелае да ни придружи.
— Ние въстанахме заради теб — каза Каравек. — Бунтът на Червения брат, великият поход, породил надежда в сърцата на хората, обречени на живот в окови. Сега изглежда, че това е било просто диверсия, за да може кралицата ви да се изправи срещу по-малко врагове по пътя към Волар. А ако той падне, тогава какво? Ще отплавате и ще ни оставите да се оправяме с хаоса на една разбита империя?
— Давам ви дума — каза Френтис, — че независимо от намеренията на моята кралица, когато свършим работата си във Волар, ще се върна тук, за да ви помогна с каквото мога. — Погледна към Елл-Нурин. — А кралицата ни увери, че ако позицията ви тук се окаже незащитима, нейната флота ще превози хората ви оттатък океана, където ще получите земя и пълни права на поданици на Обединеното кралство.
При тези думи Каравек се изпъна и присви очи срещу флотския лорд.
— Вярно ли казва?
Елл-Нурин запази възхитително спокойно изражение, докато отвръщаше:
— Само глупак, който не цени изобщо живота си, би дръзнал да изрече лъжа от името на кралицата.
Водачът на бунтовниците изсумтя и прокара длан през рошавата си коса, сбърчил замислено чело.
— Ще говоря с хората си — каза накрая. — Би трябвало да успея да събера хиляда меча, които да тръгнат с вас. Вярвам, че кралицата ви ще оцени жеста.
— Тя вече е и ваша кралица — напомни му Френтис. — И никога не забравя дължимото.
Освободените варитаи лагеруваха сред руините на Стара Кетия заедно с голям брой сиви, които намираха бившите войници-роби за по-добра компания от новоосвободените жители на града. Няколко десетки бяха избягали в руините, преследвани от тълпата, непосредствено след падането на града. Жаждата за кръв на преследвачите им поотслабна при вида на седемстотин варитаи, строени в пълен боен ред. В челото им стоеше Плетача, скръстил ръце и с лице, смръщено в строго неодобрение. Въпреки всичко тълпата се задържа известно време, тъй като яростта ѝ още не бе утолена, и нещата можеше да загрубеят, ако не беше пристигнал конният отряд на инструктор Ренсиал. Оттогава постоянен поток от обеднели воларианци се стичаше към руините, а от юг всеки ден се появяваха още, намерили живота в пущинака за твърде тежко изпитание.