Засмя се и смуши Стрела напред, пренебрегвайки ужасения протест на Илтис, който препусна след нея. При приближаването ѝ маршируващата колона спря, а сержантите завикаха команди, останали нечути от мъжете, които се взираха смаяно в нея. Тя се насочи към ездача начело на колоната, вдигна ръка за поздрав и му се усмихна топло. Той се смъкна тромаво от седлото и коленичи.
— Каква желана гледка сте, милорд! — каза Лирна.
Граничен лорд Ал Бера вдигна очи към нея. Лицето му беше бледо и напрегнато. Надигна се с мъка, а тя скочи от седлото и пристъпи към него с протегнати ръце.
— Ваше величество — рече пресипнало той и се наведе сковано да целуне дясната ѝ ръка. Очите му не се откъсваха от лицето ѝ, докато се изправяше. — Чухме сума ти ужасяващи истории. Много се радвам да открия, че поне една от тях е била лъжовна. — Обърна се и вдигна ръка към мъжете зад гърба си, докато над билото се появяваха още маршируващи редици. — Представям ви Армията на Южния бряг. Двайсет хиляди конници и пешаци, готови да се бият и да умрат по волята на кралицата.
— Пратиха около пет хиляди души в южните графства — докладва граничният лорд пред съвета на капитаните същата вечер. Беше се наложило Лирна да му заповяда да седне, тъй като изтощението и видимата му болка заплашваха да го повалят всеки момент. Сега той седеше на походно столче, с ръце в скута, лявата увита в бинтове, а дясната висяща отпуснато. Лирна му беше предложила да го заведе при Плетача, но потресената физиономия на граничния лорд стигаше, за да я накара да се откаже.
— Предимно войници роби — продължи Ал Бера. Лирна знаеше, че това е мъж, издигнат по заслуги, а не по кръв, и в гласа му се долавяха широките гласни, характерни за простия народ на Южен Азраел. — Плюс около хиляда души кавалерия. И роботърговци, естествено. Опустошиха няколко села, преди вестта да стигне до Кулата. Поведох Южната гвардия и каквито хора успях да мобилизирам от крайбрежието и ги сгащих, докато довършваха клането в Драверов пристан в долния край на Колдирон. Имах чувството, че не са очаквали толкова бърза реакция. Нищо изненадващо, след като според всяка логика би трябвало да съм мъртъв. — Ал Бера млъкна и се усмихна отпаднало. — Накарахме ги да си платят. Бяхме горе-долу равни на брой, така че беше кървава работа, ама ги накарахме да си платят.
— Пленници? — попита Вейлин.
— Войниците роби не се предават, обаче заловихме няколко кавалеристи и роботърговци. Дадох ги на освободените от нас хора. Може би трябваше просто да ги обеся, но за кръвта се плаща с кръв.
— Така е, милорд — каза Лирна. — Моля, продължете.
— Оттогава събирам хора и ги обучавам, доколкото мога. Преди две седмици пристигна вест, че мелденейската флота плава нагоре по Колдирон, затова прецених, че е време да тръгнем на север.
— Правилно сте преценили — каза Лирна. — Обаче ни намирате в недостиг на провизии.
— О, провизии си имам, ваше величество. Милейди жена ми има семейни връзки и от двете страни на Еринейско море. Изглежда, някои алпирански търговци са проявили желание да търгуват с нас. Условията не бяха много изгодни и хазната на Южна кула в момента е кажи-речи празна, но след като императорът вдигна ембаргото, предполагам, че не са могли да пропуснат шанса за печалба.
Лирна видя как при тези думи лорд Верниерс вдигна глава. Присъствието му в армията беше подчертано ненатрапчиво, той избягваше да разговаря с когото и да било, освен с нея и с Вейлин, макар че тя ясно му бе дала да разбере, че е добре дошъл на всички събрания и е свободен да записва всяка изречена дума. След битката Щита бе вдигнал малко шум около него, обявявайки го за „Писаря, който уби един генерал!“ със сърдечен смях, който бе подет от екипажа му. Верниерс обаче като че ли избягваше всякакви награди, които би могъл да му донесе неговият героизъм, макар да упорстваше в исканията си за лична среща.
— Вашият император изглежда по-благосклонно настроен към нашето кралство, милорд — каза му тя.
Хроникьорът се разшава смутено, когато капитаните се обърнаха да го изгледат, и отвърна кратко:
— Така изглежда, ваше величество.
— Мислите ли, че той знае за големия план на воларианците? Може ли това да е причината за промяната в отношението му?
— Никога не е лесно да отгатнеш какво мисли императорът, ваше величество. Но всичко, което би могло да уязви Воларианската империя, вероятно ще го зарадва дълбоко. Те са наши врагове доста по-отдавна, отколкото ваши.
— Трябва да пратим посланик — обади се Вейлин. — Да изковем съюз, ако е възможно.
— Всичко с времето си, милорд — каза Лирна и се обърна пак към Ал Бера. — Ще напиша писмо до лейди Ал Бера с уверения, че всички дългове, натрупани за закупуването на още провизии, ще бъдат покрити в пълен размер след приключване на военните действия. Тя е свободна да договори подходящи лихвени условия с всички търговци. Междувременно половината от наличните у нея продоволствия ще бъдат откарани в Алтор, за да помогнат на кумбраелския народ да изкара зимата. Другата половина ще дойде при нас… — пръстът ѝ се плъзна по картата до един град на ренфаелския бряг — в Уорнсклейв, където след петнайсет дни ще се срещнем с нашите мелденейски съюзници. А засега, милорд, моля ви, починете си.