— Лейди Рева би го последвала — каза Лирна. — Не сте ли съгласен?
— Лейди Рева имаше душа, благословена от самия Отец. Аз нямам, нито пък стрелците ми. Когато я загубихме… загубихме сърцето си.
— Тогава без съмнение ще се зарадвате да чуете, че има шанс да си го върнете. — Тя се обърна и срещна открито погледа му. — Имам достоверна информация от Седмия орден, че лейди Рева е жива и е пленница във Волар.
Видя как лицето му се променя от мрачен гняв в блед потрес, последван от надежда.
— Това… това потвърдено ли е?
— Говори с брат Лерниал, той ще те убеди. След това, предполагам, ще искаш да споделиш тази радостна вест с хората си.
— Аз… да. — Той кимна отсечено и заотстъпва. — Моите благодарности, ваше величество.
Тя се обърна пак към гледката, докато стъпките му ехтяха надолу по стълбището.
— Те наистина ли мислят, че техният бог ѝ говори? — зачуди се на глас Мурел.
— Кой може да каже, че грешат? — Погледът на Лирна се плъзна към знаците, осеяли плоския връх на кулата, куп безсмислени символи, изсечени преди векове.
— Мъдрост казва — продължи тя, — че във всяка кула в храма след изграждането му имало един жрец, за който се говорело, че е докоснат от боговете. Доживотната им задача била да издълбават в кулата всяко прозрение, пратено им от боговете, от най-долното стъпало, та чак до върха. Цял живот, прекаран в дълбаене на виденията им върху камъка; всяка друга работа била забранена за тях, никога не им позволявали да излизат от кулите си. Нищо чудно, че в края вече са били луди и посланията им представлявали драсканици на изкривени и безумни ръце. А когато завършели делото си… — тя отиде до края на площадката, така че върховете на пантофите ѝ се подадоха през ръба, и вдигна ръце, докато вятърът брулеше роклята и косата ѝ, — те политали и боговете посягали надолу да ги грабнат от въздуха.
— Ваше величество?
Тя се обърна и видя, че Илтис се приближава и посяга нерешително към нея да я дръпне от ръба. Свали ръце и го отпрати с махване и тих смях.
— Не се тревожете, милорд. Не ми е дошло времето да полетя, все още имам много за вършене.
Накара Ал Хестиан да прати Северната гвардия напред към Урвеск със заповед да бие на очи колкото се може повече. Нилсаелската кавалерия беше разделена на роти и пратена на север и юг със задачата да освободи всички намерени роби, макар че Лирна очакваше войниците да дадат воля на таланта си за плячкосване. Бяха предупредени да щадят свободното население, където е възможно, и да го отпращат на изток с пълното съзнание за намеренията на кралицата. Ето защо, докато се отдалечаваха от храма и прашната равнина към злачните хълмове оттатък, хоризонтът и от двете страни беше белязан от високи стълбове дим от горящите след нилсаелците вили. Според докладите, изглежда, на мнозина в този район им било казано да не бягат, тъй като нашествениците скоро ще бъдат смазани от непобедимата армия на императрицата.
До петия ден много от ротите се бяха върнали, натоварени с всевъзможни ценности, но също така водеха след себе си опашка от освободени роби, които през следващите дни нараснаха до над хиляда. Лирна се постара да поздрави лично колкото се може повече от тях и откри, че са предимно млади и склонни да се обръщат към нея с „почитаема господарке“. По-възрастните им събратя явно бяха прекалено затънали в хранения цял живот страх, за да приемат предложението за свобода на тази нова кралица.
— Някои от тях плакаха, докато изгаряхме къщите на господарите им, ваше величество — каза ѝ един смаян нилсаелски капитан. — Неколцина даже се опитаха да се бият с нас.
Тя възложи на Норта да се погрижи за новобранците, с помощта на Мъдрост, тъй като лорд-маршалът не знаеше волариански.
— Ще ни отнеме месеци да превърнем тази сбирщина във войници — каза ѝ той, докато обикаляха импровизирания тренировъчен лагер. Бяха спрели в просторна долина на десет мили от Урвеск, където се настаниха в луксозна вила, запазена предвидливо от нилсаелците за нейно удобство.
— И по-рано сте превръщали бивши роби в бойци, милорд — изтъкна тя.
— Те бяха прекарали в окови само няколко дни, най-много седмици. И омразата им пламтеше достатъчно буйно, за да компенсира липсата на умения и дисциплина. — Той махна към новобранците, мъчещи се под наставничеството на сержант от Ротата на смъртниците, който изглеждаше решен да преодолее езиковата бариера с гръмогласност. — Повечето от тези не познават друго освен робията.
— Готова съм да се обзаложа, че тяхната омраза също ще пламти буйно — каза Лирна. — Когато я разпалим достатъчно. Продължавайте в същия дух, милорд. Потегляме след три дни.