— Пуснете тези хора час преди отпътуването ни — заповяда тя, извъртя Въглен и препусна обратно към вилата.
За три дни изминаха сто мили. Военачалникът наложи крачка, при която в края на деня много войници се сриваха от изтощение, а пътят получи прозвището Кървавия път. Този поход накара кралица Лирна да опознае различните настроения в армията си. Нилсаелците бяха най-гласовитите мърморковци и нададоха всеобщ стон на облекчение и умора в края на втория ден. Кралската гвардия беше най-дисциплинирана, макар и най-раздразнителна вечер: юмручните боеве заради игри на карти или дребнави разпри все още бяха неприятно чести. Ренфаелците засега бяха най-весели, през повечето вечери лагерът им ехтеше от песни и смях, в силен контраст с тихата ефикасност на кумбраелците, макар че след събитията в храма относителната им мълчаливост бе примесена с мрачна решителност. Те маршируваха по-бързо от всички останали: Лирна беше отстъпила пред искането на лорд Антеш да води колоната и по смрачаване те често се намираха на две-три мили пред другите. Освен това, ако се съдеше по това как вечер се скупчваха около малцината жреци сред тях, вестта за оцеляването на лейди Рева, изглежда, бе предизвикала нов прилив на набожност.
— Чувствам се засрамен, ваше величество — каза Антеш вечерта на третия ден. Тя го беше потърсила по време на вечерната си обиколка из лагера и откри, че кумбраелците се държат по-почтително от обикновено, а поклоните им са по-дълбоки, макар че вечно подозрителните им погледи не бяха изчезнали.
— Засрамен ли, милорд?
— След бурята, когато смятахме лейди Рева за изгубена, се усъмних в причините на Отеца да ни доведе тук. При Алтор всичко бе толкова ясно, тя сякаш грееше от любовта Му. Но щом Той можеше да ни я отнеме, как би могъл да благославя това начинание? Помислих си, че то може да е наказание, възмездие за готовността ни да се съюзим с вас. Сега виждам колко съм бил глупав. Тя никога не би ни повела по лъжлив път.
Лирна устоя на импулса да попита дали всъщност нейният Лорд на стрелците не почита богиня вместо бог.
— Тя наистина е велика душа — каза Лирна. — Копнея да я видя отново.
Кимна и понечи да си тръгне, но Антеш протегна ръка към нея и пръстите му спряха тъкмо преди да докоснат ръкава ѝ.
— Ваше величество, ако позволите. Знам, че не вярвате в Отеца, всъщност съмнявам се, че зачитате особено и собствената си Вяра. Но знайте, че макар вие да не усещате любовта му, той все пак ви я дава.
Връхлетя я непознатото усещане да не знае какво да каже. Никога не се беше чувствала удобно край прояви на набожност: редките ѝ срещи с покойния аспект Тендрис представляваха сериозно изпитание за нея, както и общуването с аспект Кейнис, макар че той бе предизвиквал у нея колкото неловкост, толкова и съжаление. „Хора, чийто живот е управляван от призраците на древни сънища — помисли си. — Но това, изглежда, никога не ги прави щастливи.“
— Благодарете му от мое име — каза тя на Антеш, като вложи в тона си нотка на окончателност, и се извърна.
— Още едно нещо, ваше величество — каза той и пристъпи към нея, после се дръпна, щом Илтис изсумтя предупредително. — Лейди Рева — продължи Антеш. — Тревожа се, че тя може да стане заложница на намеренията ни. Според всички сведения тази тяхна зла императрица не би се поколебала да я убие, ако атакуваме Волар.
„А вашият Световен отец няма ли да посегне отгоре и да я спаси?“ Лирна се усмихна, за да скрие раздразнението си.
— Няма да позволя това да се случи.
— Значи имате план? Някакъв начин да гарантирате освобождението ѝ?
— Да, имам. — „Да завзема града и да разчитам на смъртоносните умения на момичето, за да осигури собственото си оцеляване.“ Тя протегна ръка, за да възпре следващите му думи. — Моля, уверете стрелците си, че за мен няма по-важна цел от тази да спася живота на Благословената дама, даже с риск за своя собствен.
Антеш се поколеба, после се смъкна на едно коляно и притисна устни към ръката ѝ.
— Ще го направя, ваше величество.
На следващия ден хълмовете преминаха в нагънати поля, голяма част от тях обрасли с червено цвете. Простираха се като безбрежен ален килим, накъсван тук-там от вили или малки селища, повечето показващи признаци на припряно изоставяне. Друга отличителна черта на района бяха стълбовете, с които императрицата беше решила да украси пътя.
— Нищо чудно, че не искат да се бият за нея — отбеляза барон Бандерс, като изгледа с присвити очи един от висящите гниещи трупове. — Може да получим свободен път чак до Волар.