— Гърбът ми не е толкова хубав — рече тя. — През първата си нощ в дома за удоволствия плаках, за голямо неудоволствие на червения, който беше платил солидна сума, за да ми отнеме девствеността. Господарят заповяда да ме бичуват всеки ден в продължение на седмица, а после ме продаде на един фермер, който отглеждаше прасета. Прасетата се хранеха по-добре от мен, а фермерът не го беше грижа дали плача, когато ме опипва. Искате ли да видите гърба ми, велика кралице?
— Скърбя за всичко, което си преживяла — каза ѝ Лирна. — И моите китки някога бяха оковани във вериги, така че не си мисли, че не разбирам болката ти. И не си мисли, че ме е грижа за враговете, които убиваме. Но ако твоите хора ще вървят с нас, трябва да гледат на себе си като на войници и да спазват заповедите на своите командири.
— Нямаме намерение да сменяме един господар с друг — отвърна жената, макар че тонът ѝ беше по-предпазлив. — И сме ви благодарни, че дойдохте. Но има много, за което да се плаща, а ние едва сме започнали.
— Ще си получите разплатата. Когато спечелим тази война, дай ми името на господаря, който те е бичувал, и ще се погрижа с него да направят същото, както и с фермера. Накарай хората ти да съставят списък на причинените им злини и ще се постарая всеки от тях да получи справедливост. Но дотогава трябва да поискам от вас да се държите като войници, а не като сган. Ще ви се плаща колкото на всеки друг войник в Кралската гвардия, само че службата изисква дисциплина. Лорд Норта е отличен командир, който няма да прахосва живота ви, така че добре е да се вслушвате в него.
— Ами ако не искаме да ви служим?
Лирна разпери ръце.
— Вие сте свободни хора и можете да вървите накъдето пожелаете, като си вземете платата за вече извършената служба, заедно с моите благодарности и приятелство.
Жената се замисли за момент, после каза:
— Някои ще си тръгнат, други ще останат. Мнозина, като мен, са били откраднати от родните си земи преди години и ще искат да се върнат там.
— Няма да се опитвам да им попреча, даже ще им осигуря кораби да ги откарат у дома, когато свършим своето дело.
— Ще се закълнете ли в това, пред всички тях?
— Да.
Жената кимна.
— Елате при нас довечера, ще се погрижа да ви изслушат. — Направи непохватен поклон и тръгна към входа на палатката.
— Не ми каза името си — подхвърли Лирна.
— Шейсет и три — отвърна жената и лека усмивка заигра по устните ѝ. — Ще си върна своето, като си отида у дома. И не се притеснявайте за фермера — в деня, когато си тръгнах, прасетата се наядоха по-добре отвсякога.
„Красиво е.“ Беше спряла Въглен до аспект Арлин и брат Солис, които чакаха с Шестия орден на върха на нисък хълм, всички потънали в мълчаливо съзерцание на града, проснал се в далечината. Днес небето бе ясно и слънцето играеше по пищното изобилие от мрамор, карайки го да блести, преди да затрепка в ярко сияние по водите на Локарския канал на юг. Докато оглеждаше безбройните кули и улици, Лирна осъзна цялата абсурдност на своята мисия: унищожаването на такъв град би отнело години и тя се съмняваше, че дори Алорнис би могла да измисли устройство, способно да причини достатъчно голям пожар, за да го погълне.
— Не забелязвам никакви врагове, ваше величество — каза брат Солис. — Нито пък признак за някакви защитни съоръжения в покрайнините. Във вътрешността горят огньове и се виждат голям брой свободни граждани да бягат на север. Робите бягат в нашата посока.
Лирна кимна. Беше заповядала да освободят няколкостотинте пленници, заловени преди два дни, след като им опишат подробно ужасните намерения на кралицата. Изглежда, достатъчно от тях бяха побягнали към Волар, за да осигурят желания ефект.
— Ваше величество! — Брат Иверн се беше надигнал в седлото и сочеше на юг. Отне ѝ малко време да познае черните точки, осеяли водите на канала. С помощта на далекогледа си различи мелденейските бойни флагове, веещи се сред гората от мачти, всички струпани в дъга около пристанището, а още десетина се виждаха по-нататък по реката, сред тях и непогрешимата плавна извивка на „Червеният сокол“.
Тя даде знак на един от Кинжалите на кралицата и му нареди:
— Препусни към Военачалника. Кажи му незабавно да продължи към центъра на града и да унищожи всички противникови сили, които срещне. Кажи му, че според мен новоосвободените ни поданици е по-добре да се пазят в резерв. — Обърна се към аспект Арлин. — Аспект. Предполагам, че помните пътя до арената.