— Да, ваше величество.
— Добре тогава. — Тя пришпори Въглен в галоп и се спусна по източния склон сред вихър от алени листенца. — Учтивостта изисква да поздравя императрицата и не бих искала да я карам да чака.
8.
Рева
— Откъде взе това?
Рева откри, че неволно посяга към лъка. Украсата ѝ беше непозната, брадви и мечове вместо елена и вълка, но майсторската изработка не можеше да се сбърка. „Лък на Арен.“
— Познаваш ли това оръжие? — попита Варулек, чиито очи блестяха също толкова силно.
— Някога притежавах негов близнак, който сега лежи на океанското дъно. Те са мое семейно наследство. Изработени са за дядо ми от най-добрия майстор на лъкове в кумбраелската история, загубен във войните, изградили Кралството. — Погледна Варулек и стисна лъка по-здраво. — Откъде го взе?
— Задача на моето семейство е да служи на боговете и да отговаря за свещеното писание, което са ни оставили те. Като управители на арената, винаги сме имали дълги ръце и дълбоки джобове. Волария е богата на търговци, които ценят дискретността. Преди двайсет години един от тях донесе този лък на баща ми. Беше му добре платено за труда.
Пръстите на Рева се плъзнаха по резбата. Тя си спомни усещането от собствения си лък, как винаги ѝ се беше струвало, че ѝ пасва идеално. Антеш ѝ бе казал, че всеки от тези лъкове е украсен така, че да отразява различните интереси на прадядо ѝ. Онзи, който беше носила при Алтор, бе свидетелство за ловната му страст. Този, изглежда, показваше жив интерес към войната.
— Какво искаш да правя с това? — попита тя Варулек.
— Твоята битка ще бъде голямо изпитание. Джарвек и Ливела. Няма да те лъжа, шансовете ти да оцелееш са слаби, но ако все пак успееш, мога да скрия този лък на арената, на по-малко от изстрел разстояние от балкона на императрицата.
— По горните трибуни има стрелци. Ще съм мъртва още преди да изпъна тетивата.
— Арената си има собствени куритаи, които отговарят пред мен. Плюс някои свободни мечове със сметки за уреждане — малко са семействата в града, останали незасегнати от чистките на императрицата.
— Ако я убия, само ще освободя онова, което е в нея, и то със сигурност ще си намери нова черупка.
— Вашата кралица се приближава. Последният план на императрицата да я срази претърпя провал. Аз бях свидетел как реагира тя на новината и гледката беше кървава. Сега събира каквито сили може, но най-добрите ѝ войски са на север, за да посрещнат нова заплаха, а империята кипи от бунтове. От провинциите няма да дойде никаква помощ. Твоята битка на арената ще се състои след три седмици, а кралицата ви идва все по-близо с всеки ден. Ако убиеш императрицата пред очите на хиляди хора, тя може да си намери ново тяло, но това ще е без значение. Кой ще я последва? Вашата кралица ще завари града в хаос, готов за завладяване.
— И ти без съмнение очакваш награда, когато това стане?
— Ти почиташ един бог, а тя не, и все пак ти позволява да му се кланяш. Когато Волар падне, тя ще стане императрица — и то императрица, склонна да допусне връщането на старите богове.
„По-вероятно е да събори тази костница върху главата ти.“ Погледът на Рева се плъзна пак по лъка. „Чичо Сентес би видял в теб ръката на Отеца, както я видя в мен.“ Хрумна ѝ, че това събитие, ако някога стане известно, ще образува ключовия пасаж от Единайсетата книга. Благословената дама и Лъка на Арен, дар от Отеца. Бурята не могла да я убие, арената не ѝ вдъхнала ужас и с любовта на Отеца, която да води прицела ѝ, тя пратила стрела право в черното сърце на самата императрица.
— Ще го направя — каза Рева на Варулек и му върна лъка. — Но ако не оживея, погрижи се това нещо да бъде изгорено и моят народ никога да не чуе за него. — „Вече им казах достатъчно лъжи.“
— Ооооох! — захленчи Лиеза, докато седеше на пода и си търкаше коляното. За толкова добре сложена жена тя си оставаше вбесяващо непохватна и ѝ липсваше всякаква координация въпреки двете седмици непрекъснато обучение.
— Ставай — въздъхна Рева. — Да опитаме пак.
— Ти много бърза — оплака се Лиеза и се изправи. Нацупи се в отговор на настоятелното мръщене на Рева и приклекна, както я беше учила, присвита почти на две, с едната ѝ ръка докосваща пода. Информацията, която ѝ бе дал Варулек за наближаващото ѝ излизане на арената, не оставяше у Рева никакви съмнения, че опитите ѝ да научи момичето да се бие едва ли ще увеличат шансовете му за оцеляване, но способността да избегне атакуващ противник би могла да помогне.